— Това имах предвид, като споменах, че можеш да ме вкараш в дълбоки води. — Въздъхна. — Съжалявам, че те наскърбих, но никога не съм видял да правиш нещо, което да не е красиво, нито пък съм те чул да казваш някоя глупост.
— Видя ли падането на Хюбърт Шиър?
— Не. И след това не го видях. В кабинката на душа не се вижда, ъгълът е неподходящ. Вратата отразява светлината, а черният фон само усложнява работата. Виж сама. — Пусна я, отиде до креслото и се облакъти на облегалката.
— Не искам.
Посегна към пулта, обърна глава към нея и леко забърса с лакът зеления абажур.
— Ще ти покажа моята баня, не онази.
— Да не ме излъжеш!
— Почти не съм го наблюдавал. — Зелените светлинни се разбъркаха по екраните. — Обикновено четеше. Мислех, че е заминал закъдето се стягаше и е оставил лампите да светят. Случва се. — Пое дъх. — Единствената смърт, която видях, бе на Били Уебър, когато вае свръхдозата. Гледах, защото имаше две мацки, които извикаха линейка веднага щом започнаха конвулсиите. Когато Брендън Конахей и Наоми Сингър умряха, не бях вкъщи, а там, където претърпя злополуката Рафаел — домоуправителят преди Дмитри, няма камери.
— И Сам ли наблюдаваш?
— Да, но той не знае. Виж сега, направил съм и много добрини, не само на него. Помагам на хората и финансово, и по други начини. Понякога чрез фондацията, понякога просто изпращам пари по пощата. Племенницата на Маги Хофман имаше нужда от трансплантация на черния дроб в Шривпорт. Майката е прекрасна жена — храбра, самотна и съсипана. Изпратих парите по-миналата седмица. Помогнах и на Кестънбаумови, които живееха в твоя апартамент.
— Въпреки това е нередно. — Поклати глава. — Нередно е!
— И затова спирам. — Прегърна я с две ръце през кръста. Усмихна се. — Мамчето казва „не“, а момчето е послушно, нали? — Целуна я по бузата. — Не мога да ги изхвърля, защото ще ми е трудно да обясня къде и за какво съм ги държал. Ще извикаме ключар, който ще смени бравата, а ти ще пазиш ключовете. Има още една врата, през дрешниците, казвам ти го в знак на доверие — ти просто нямаше да я забележиш. На нея ще сложим комбинирана ключалка. Край. Ще се заема с програмиране или ще довърша следването си. Е, по-лошо ли е от търговия с наркотици?
— Сериозно ли говориш?
— За ключалките ли? Да. Казах, че предпочитам теб.
Погледнаха се в очите. Прегърнаха се и се целунаха. Тя го притисна към себе си, въздъхна и поклати глава. Екраните зад гърба й я подсетиха.
— Гледаш и доктор Палм, нали?
— Да. Разбираш ли какво имах предвид, когато ти говорих за непрестанни лъжи?
— Господи… има ли по-долно нещо от шпионирането на болни хора по време на терапия?
— Но те не знаят.
— И само с това ли се занимаваш през последните три години? — Отдръпна се от него и го загледа внимателно.
— Кей, това е най-зашеметяващото преживяване, което можеш да си представиш. Драматично, смешно, сърцераздирателно, секси, пълно с неизвестности, поучително…
— Живи сериали. — Докосна бузата му и поклати глава.
— Не, това е самият живот. Сериалите, които сам Бог гледа. Или поне част от тях. Без актриси, актьори, режисьори. Няма автори, няма редактори, няма реклами. И всяко нещо е истина, не нечия версия за нея, както е в книгите, които си прочела.
Освободи се от прегръдката му.
— Не ставаш ли нахален? Май искаш да ме съблазниш…
— Гледай само един час. — Протегна ръка, но тя я отблъсна и тръгна към антрето.
— Утре първата ти работа да е ключарят. — Отвори входната врата. — Работят и в неделя. — Излезе във вестибюла. — Боже мой!
Наклони се към огледалото и приглади косата си.
Той излезе, затвори вратата и провери дали е заключена.
— Наистина прекаляваш. Честният младеж оставя съдбата си в мои ръце и ми пробутва зяпаческите си машинарии. Само като си помисля за разговорите, които си чул, да не говорим за проклетата баня…
— Не се ли извиних? Какво още искаш да направя, да падна на колене? Ела да ти покажа нещо страхотно.
— Вече ми го показа. — Затегли якичката на пуловера си. — По дяволите, колко пари пръсна за всичко това?
— Като се включат рушветите и се изключи сградата — малко над шест милиона.
Погледна го в огледалото.
— Е, не е ли грехота?
— Сградата поскъпна с десет милиона, тъй че съм в печалба.
— Толкова по-зле. Но и толкова по-актуално звучи мисълта за ключаря. — Обърна се, отиде до асансьорите и натисна бутона между вратите. — Не искам да ме наблюдаваш довечера.