— Няма. — Вдигна ръка.
— Другите също.
— Хайде сега! Последната нощ! И то в събота.
Погледнаха се.
— Май ще е по-добре аз да те наблюдавам. Иди да угасиш лампите. Ще спиш при мен.
Той се ухили и тръгна към тринайсет А.
— И не се надувай от самодоволство. Страшно съм вкисната.
— Юридически идеята е издържана — каза той, легнал настрани, притиснат към гърба й, обвил с длани гърдите й, със заровена в косата й буза. — Особено ако камерата се помещава извън наетата площ, както е тук. Страшно съм информиран по защитата на правата на човека. Семейството в десет Б работи в Американския съюз за граждански права и свободи.
— Велики боже, и тях ли шпионираш?
— Нали затова ги одобрих за наематели. Сетих се, че ще ме държат в течение. А се оказаха и поразително темпераментни за адвокати.
— Лека нощ, Пит.
— Лека нощ, Кей. — Целуна я по врата и попритисна гърдите й.
Гушнаха се още по-плътно. Полежаха мълчаливо.
Фелис се намести върху одеялото в краката им.
— Между другото, това е третата жилищна сграда, оборудвана от полковника. Плюс един хотел.
Помълчаха.
— Тук, в Ню Йорк?
— Не пожела да ме осветли.
— Каква деликатност!
— Каза ми само, че системата в хотела е компютъризирана. Включва се само в стаите, в които някой се движи. Може да познава и дали са един или няколко души. Това тук е дребна работа.
— Много дребна и много мръсна.
Помълчаха.
— Искаш ли да погледаме половин час и тогава да извикаме ключаря? Няма да гледаме в баните. Няма да следим и Сам, ако това те притеснява.
— Лека нощ, Питър.
Помълчаха.
— Въпросът не е само в гледането. Най-интересно е да комбинираш различни неща или да включваш звука от един апартамент към образа от друг. Получават се какви ли не контрасти и хармонии. Понякога ми се струва, че свиря на орган. На голям орган от хора.
— Няма ли най-сетне да млъкнеш и да заспиш?
— Лека нощ. — Целуна я по бузата.
Помълчаха.
Силен удар разтърси тавана.
— Боже, какво ли става горе?
— Не е твоя работа — обади се той.
— Нахал…
Целуна я по врата.
Глава осма
— Само половин час — заяви тя.
Той отключи апартамент тринайсет Б, посегна и запали лампата в антрето.
— Надявам се да видим нещо интересно — задържа вратата пред нея, — макар че е доста вероятно да умрем от скука.
— Не беше ли някакъв несекващ трепет?
— Слънчевите неделни следобеди не са най-доброто време. А и не забравяй, че е уикенд след Деня на благодарността. Много хора са заминали при близките си.
Тя стоеше на прага на потъналия в мрак хол, ръката й потърси ключа за полилея на същото място, където беше горе при нея. Натисна го и засили до максимум светлината на зелената лампа. Пултът и сивите екрани изплуваха постепенно.
— Ще донеса още един стол.
Разглеждаше проблясващите в зелено екрани, разпрострени от стена до стена на шест реда над пулта почти до тавана, няколко минаваха над и под огромните централни монитори. От двете им страни имаше по шест реда, на върха и по средата светеха бледи числа — от две до единайсет вляво и от дванайсет до двайсет и едно вдясно. Отгоре всички апартаменти А, отдолу — Б.
Приближи ги, пъхнала ръце в джобовете на джинсите.
Застана зад креслото и заоглежда стройните редици на двойките свързани превключватели и бутони, налепени с пластмасови етикетчета, указващи за кой екран са. В центъра имаше гъста плетеница от по-големи превключватели и бутони, зад тях бяха инсталирани два видеокасетофона.
Имаше и вграден дигитален часовник — сините числа показваха дванайсет и петдесет и пет, телефон и куп листчета в кутийка. Купа с шарени желирани бонбони.
Вратата зад нея се затвори.
Видя призрачното му отражение в първи и втори монитор, носеше висок бял стол и го остави от лявата й страна.
— И мен ли си записвал? — Обърна се с лице към него.
— Да. — Стоеше с ръце върху облегалката на тапицирания с бяла кожа стол. — Вечерта, когато се нанесе. Записах те в банята, но е толкова тъмно, че почти нищо не се вижда. А също и онази събота с първата ни нощ заедно.
— Не мога да повярвам. — Сведе поглед.