Във фоайето пред залата го хвана под ръка.
— Хайде. — Поведе го към двойка с посребрени коси в края на една от опашките пред гардероба. — Здравейте! Това е Пит Хендърсън! Пит, запознай се с Джун дел Векио и Норман дел Векио.
— Здравейте. — Джун се ръкува с Пит и му се усмихна.
— Здравейте. — Норман направи същото.
— Радвам се да се запозная с вас. Кей ми е казвала, че сте активисти на „Сивитас“. Също като баща ми. Може би го помните? Джон Хендърсън.
— От „Ю Ес Стийл“ ли?
— Да.
— Познавахме го, разбира се. — Норман се засмя.
— Страшен чаровник беше — отбеляза Джун. — Очите и усмивката ви са също като неговите.
— И голям бизнесмен. Успяваше да намери пари от строителите, срещу които се обявявахме.
— Кей, ако Питър е от същото тесто, трябва да внимаваш — каза Джун.
— Благодаря за предупреждението — усмихна се тя.
— В каква област работите, Питър? — запита Норман.
— По принцип се занимавам с програмиране, но в момента нямам ангажимент.
— Защо не дойдете да хвърлите един поглед на счетоводната ни система? Бог ми е свидетел, че има нужда от модернизиране. Джим, ела да те запозная с Питър Хендърсън, син на мой стар приятел…
Преди вечерята пиха коктейли в зала „Астор“. Всички бяха много мили.
Стюарт се беше заел с материала на Сам и й благодари.
— Точно по мой вкус. Поканил съм го другата седмица. Ако се споразумеем, ще му предложа малък аванс.
— Чудесно, много се радвам.
— Прекрасно — намеси се Пит.
— И вие ли го познавате? — поинтересува се Стюарт.
— Поздравявали сме се в асансьора. И тримата живеем в една сграда.
Уенди се усмихна и рече:
— Да не би случайно вие да сте тайнственият собственик?
— Не — усмихна се Кей. — Още не сме го разкрили. Най-вероятните кандидати са едно семейство адвокати.
Стъкленият купол със стоманени ребра, който се извисяваше над залата, беше обточен с електрически крушки и приличаше на космически кораб от роман на Хърбърт Уелс. През него проникваше светлина, която преливаше от розово до виолетово. Масите бяха пурпурни и виолетови, отрупани със сервизи в бяло и златно, розови и виолетови цветя и високи розови свещи. Струнен квартет свиреше Зондхайм и Портър.
Разговорите на масата на „Дайадъм“ се въртяха около уличното движение и разпадащите се градски инфраструктури, японските стратегии за инвестиране, здравословните храни и завещанията приживе.
След като специално приготвената кокошка беше сервирана и изядена, Норман се изправи и рече:
— Кей?
Тя се усмихна на Пит и последва Норман към дансинга. Поздравиха няколко души и започнаха да танцуват с цяла педя разстояние помежду си.
— Той е рядко проницателен — каза Норман. — И добре информиран.
— Нали?
— Надявам се, че в емоционално отношение е по-стабилен от баща си. Беше се женил около четири пъти. Все за актриси. Чудя се дали…
Танцуваха насред тълпа от други двойки.
— Дали какво?
— Една от тях умря вследствие на падане по стълбата на къщата им. Чудя се дали не е била майка му.
— Да, тя е била. Теа Маршъл.
— Слуховете твърдяха, че е паднала по извито мраморно стълбище.
— Какви слухове? — Усмихна се на Пит, който й намигна над сребристите къдри на Джун през няколко двойки от тях.
— Привет — поздрави някого Норман. — По онова време се разнесоха доста клюки, май беше преди дванайсет-тринайсет години. Станало е в присъствието на гостите им. Носила е куфарите си и затова се е подхлъзнала. Бързала е да хване самолета, в последния момент решила да посети родителите си за Коледа. Това ни го разказа впоследствие Хендърсън. Била родена в Канада. Странното е, че когато при падането единият куфар се отворил, някой забелязал, че е пълен с бански костюми и летни дрехи.
— Искате ли да направим замяна? — чу се гласът на Пит. Джун се усмихваше, облегната на ръката му.
— Да, разбира се. — Норман я пусна и пое Джун. — Замяната е напълно равностойна.
Пит я прегърна през талията и се усмихна.
— Не сме ли галантни тази вечер — засмя се Джун и потъна с Норман в навалицата.