Приятелите и колегите на Наоми Сингър, трийсет и една годишна, хвърлила се от прозорец на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, били шокирани. Цитираше се някоя си Барбара Ан Авакян: „Въпреки че Наоми бе дълбоко загрижена за проблемите на околната среда и правата на човека, тя имаше позитивен характер. За времето, през което живя на Медисън, бързо се сприятели с огромен кръг хора и работеше с ентусиазъм върху новия си проект — документален филм за бездомните. Трудно е да си представи човек как би могла да извърши толкова ужасно нещо.“
Прочете за смъртта на Рафаел Ортиз, трийсетгодишен, домоуправител на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, чиито глава и лява ръка били почти отрязани един вторник сутринта от двигателя на асансьора, докато правел редовния преглед на машините в сградата. Подобни злополуки не били нещо нечувано, но все пак ставали достатъчно рядко и почти винаги били свързани с употреба на наркотици или алкохол, твърдеше говорител на фирмата производител. Смъртта на господин Ортиз бе четвърта поред в сградата за малко повече от две години. Оставил бременна жена и две деца.
При аутопсията на Рафаел Ортиз, трийсетгодишен, частично обезглавен в шахтата на асансьора на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, не били установени признаци на скорошна употреба на наркотици или алкохол.
Едгар П. Воърхийс — адвокатът, представляващ Корпорация „Медисън Авеню 1300“, не пожелал да коментира бързото и без намесата на съда решение за удовлетворяване на иска на вдовицата на покойния Рафаел Ортиз, трийсетгодишен, в размер на десет милиона долара, отправен към собствениците на построената под нещастна звезда остъклена сграда в Горен Ийст Сайд.
Прочете за смъртта на Хюбърт Шиър, четирийсет и три годишен, намерен мъртъв под душа си на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула.
Препрочете за „Червей в ябълката“ и за статиите в списанията, за преподавателската работа в Колумбия, Виетнам и Чикагския университет, за надживелите го родители и братя.
Отново обърна внимание на коментара на Мартин Шугърман: „Работеше върху книга, която положително щеше да стане magnum opus — преглед и анализ на миналото, настоящето и бъдещето на телевизията. Смъртта му е загуба не само за всички, които го познаваха, но и за цялото общество, което без съмнение щеше да спечели от неговите прозрения.“
Аутопсията на Хюбърт Шиър, четирийсет и три годишен, беше показала, че се е удавил на пода под душа, където лежал в безсъзнание в резултат на удар в главата след падане. Гипсът на десния му крак, счупен при злополука с велосипед предишната седмица, бил увит с найлонов плик. Смъртта настъпила някъде през нощта на двайсет и трети срещу двайсет и четвърти октомври и бе пета поред в продължение на три години на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула — сграда, наречена „Връх на ужаса“.
Затвори разпечатката и я затисна с разперени доближени длани. Забарабани бавно с пръсти.
Напомни си, че бе редактирала десетки готически и съвременни трилъри.
В истинския живот паданията с фатален изход най-често бяха случайни, особено под душа.
Собственоръчно написаното от Наоми Сингър писмо на цяла страница не би могло да е фалшификат.
А защо не?
Седеше, вгледана в барабанящите си по разпечатката пръсти.
Позвъни на Сара и я помоли да я свърже с Мартин Шугърман.
Прокара палци по ръбовете на разпечатката.
Твърде много готически и съвременни трилъри…
— Ало, Кей?
— Здравей, Мартин! Как си?
— Благодаря, добре съм. Поздравявам те, сигурно всички хвъркате от радост!
— Благодаря. Не съм чула някой да се оплаква. Мартин, току-що препрочетох материалите за смъртта на Хюбърт Шиър…
— Тъй ли?
— Не знаеш ли случайно дали не е възнамерявал да посети японска фирма на име „Такаи“ или „Сакаи“? Производител на камери за наблюдение. Предполага се, че са най-добрите в света.
— Имам списък на срещите му. Всички материали по книгата му са при мен. Търся човек да я допише. Защо питаш?
Пое дъх.
— Разследвам петте смъртни случая в сградата. Могат да родят някой роман. Можеш ли наистина да провериш срещите му? Ще ти бъда много задължена.