Включи видеоуредбата, без да сваля очи от него. Остави нещо, изправи се, мина встрани и изчезна.
Гледаше празната баня. Не можа да различи какво беше оставил на черния под, на няколко сантиметра от вратата, до изтривалката. Но каквото и да беше, той се криеше там, в апартамента на Хюбърт „Роки“ Шиър. Готов да го убие.
Пит! Нейната любов, нейното щастие!
Затвори очи.
Отвори ги. Видя как вратата на кабинката се отваря и ръката на Шиър сваля хавлията от закачалката.
Включи на бързи обороти, докато омотаваше хавлията около себе си, вдигна увития с найлонов илик крак над прага на кабинката, взе бастуна и го прехвърли в дясната си ръка. Пристъпи напред и спря на изтривалката с наведена глава. Наведе се, опрян на бастуна и левия крак, вдигна назад гипсирания и посегна надолу с лявата ръка. Обърна глава към вратата в момента, когато Пит с две ръце му нанесе удар с някаква блестяща палка. Изключи звука, затвори очи и завъртя креслото.
Дланта й бе свита в юмрук, хапеше кокалчето на палеца си.
Беше убил и другите, нямаше начин. Страхувал се бе, че Шиър, който бързо се ориентираше… щеше скоро да се добере до истината.
Отвори очи и видя синьо-бялото трептене на левите екрани. Крис и Сами, Пам, Джей, Лорън. На кушетката на доктор Палм лежеше непознат мъж.
Пое дъх.
Погледна втори монитор. Стоеше наведен над главата и раменете на Шиър, разкрачил крака от двете страни на гърба му. Шиър лежеше с разперени ръце и крака. Около главата му проблясваше нещо като ореол — лицето бе потопено в метален леген.
Давеше го…
Завъртя се, посегна и спря касетата. Отвори касетофона и я извади. Сложи я в калъфа. Погледна другите касети на пулта.
Сините цифри показваха два часа и шест минути. Имаше достатъчно време да погледа малко от Н3 и Б, той тъкмо пристигаше на Петдесет и седма улица, където отиваше.
Все пак можеше да се върне бързо и да я изненада, както беше ставало в толкова готически и съвременни трилъри. Всичко бе възможно — отлагане или прекъсване срещата по някаква причина и какво ли още не. По-късно полицията щеше да гледа Н3 и Б, сега трябваше да се измъкне и да изнесе касетите — вън от апартамента и вън от сградата. Щеше да му остави бележка, че непредвидено й се е наложило да излезе, за да не се уплаши и избяга или да извърши нещо още по-лошо.
Очевидно бе луд. Нямаше друго обяснение. Социопат въпреки чара, чувството за хумор и любовта, която й бе дал, защото без съмнение той я обичаше. Убийствата вероятно са били предизвикани от необходимостта да запази камерите в тайна. Пазеше шестмилиондоларовата си играчка, своята рожба, която тя тъй леко и бързо бе възприела.
Наведе глава и леко я потърка.
Стана, прокара пръсти през косата си и пое дъх.
Погледна касетите.
Тръгна надясно и блъсна креслото му, за да го отмести. Отвори долното чекмедже и извади седем касети.
Размени касетите в калъфите им, без да спира да мисли какво да му напише в бележката и къде ли се намира най-близкият полицейски участък. Стараеше се да не си представя ареста му и реакцията на журналистите — заглавия, микрофони, публични разкрития. Провери още веднъж касети К1 и К2, те нямаше да отидат в полицията, щеше да ги скрие горе, а по-късно да ги унищожи. Взе химикалка и леко беляза новите им калъфи.
Пренесе купчината подменени касети през антрето в задната стая и през дрешника в спалнята му.
Клекна и нагласи плиткото сиво чекмедже, както го беше намерила — Н и Б на дъното, К и Р отгоре до кафявата кожена чантичка, пликовете и пачките със сто– и петстотиндоларови банкноти.
Надникна в чантичката — златни монети в специални легла. Затвори я и бутна чекмеджето на мястото му. Вмъкна лайстната и я натисна силно към пода.
Изправи се и отвори широко вратата. Чудеше се доколко парите му, никога необсъжданите му пари, бяха смекчили преценката й, бяха я заслепили за неща, които иначе би забелязала.
Върна се през дрешниците, като плътно затвори всички врати, през които мина.
Прекоси антрето, влезе в хола и приближи до пулта. Подреди една върху друга касетите, които й трябваха. Притегли листчетата и взе химикалката. Стоеше наведена над пулта и се мръщеше. Внезапно свикано съвещание, на което не можеше да не присъства? Съмнително…
Вдигна поглед, мъчеше са да измисли нещо по-убедително и внезапно срещна очите му — качваше се с асансьор две заедно с някаква жена. Видя палтото и раираното шалче. Вцепени се. Включи го и на втори монитор, но той остана тъмен. Напипа превключвателя.