Стоеше в асансьора с болезнен вид и разтриваше врата си. Палтото му бе разкопчано. Прислужницата на семейство Стангърсън се придвижи към вратата, готова за слизане на десетия етаж.
Изтърва химикалката, отвори долното дясно чекмедже, грабна касетите и ги сложи до останалите. Затвори го, подреди креслата и листчетата, включи доктор Палм на първи монитор, усили звука и тръгна към антрето. Върна се, наведе се и изключи видеоуредбата. Изтича и отвори вратата, в момента, когато той излизаше от асансьора.
— Какво има — запита тя.
Той премигна и потърка врата си.
— Таксито катастрофира. — Гласът му трепереше.
— Божичко! Добре ли си? — Пристъпи към него.
— Не знам. Приближи я, докато вратата на асансьора се затваряше. — Май съм добре. Ударих си главата и известно време виждах всичко двойно, но вече ми минава. — Примижа няколко пъти.
— Удари ли си врата?
— Да. Малко.
Обърна го с гръб към себе си. Той смъкна шалчето, докато тя леко заразтрива врата му.
— Ръцете ти треперят.
— Още като те видях в асансьора, разбрах, че е станало нещо. Пък и много бързо се върна. Как стана?
— Един шофьор потегли от паркинга, без да се огледа, и ние се блъснахме в него. На Пето Авеню, близо до Седемдесет и девета улица. От Ню Джърси, разбира се. Таксито ми беше от старите и имаше достатъчно място да политна силно назад и да се ударя. — Тропна с крак и пое дъх през зъби.
— Горкичкият… — рече Кей и продължи да го разтрива.
— Колата беше чисто нов „Мерцедес“.
— Пострада ли някой?
— Пътничката в „Мерцедеса“. Кракът й беше счупен.
— Трябва да идеш на лекар.
Обърна се.
— Ако утре нещо ме боли, ще отида.
— Имаш ли добър лекар?
Кимна.
Спогледаха се. Докосна ръба на разкопчаното му палто.
— Бедният Пит. — Усмихна се и го прегърна.
Той се притисна към нея.
— Трябваше да отида да поседна някъде, докато се оправя. Глупаво беше да се връщам.
— Не. Постъпил си правилно.
Усмихнаха се един на друг и се целунаха.
Влязоха в тринайсет Б. Той затвори вратата.
— Изяде ли си киселото мляко? — запита Пит, докато си събличаше палтото. Примижа от болка.
— Ох, миличък — рече Кей и пое палтото зад него. — Не, току-що слязох. Веднага след теб се обади Норман. След малко трябва да ида в издателството.
— Тъй ли? — Обърна се и взе палтото от ръцете й.
— Тъкмо се канех да ти пиша бележка. Поканил е Ан Тейлър да дойде в четири часа и иска да присъствам. Не е доволна от досегашните си издатели.
— Ще бъде чудесно, ако успеете да я включите в списъците си. — Търкаше пуловера върху рамото си.
— Нали? Той смята, че имаме добри шансове. Познават я с Джун от години. — Отиде в кухнята.
— Дай и ма мен едно.
Погледна в хладилника.
— Лимоново или къпиново?
— Къпиново. Доктор Палм има нов пациент.
— Знам. — Извади две млека, затвори с лакът хладилника и взе лъжички и салфетки.
Когато влезе в хола, той седеше на креслото, прилепил телефонната слушалка в бузата си. Усмихна се, когато сложи пред него салфетката, кофичката с мляко и лъжичката.
— Обажда се Пит Хендърсън. В два часа имах среща. Да.
Тя седна и остави своите салфетка и лъжичка, загледана в големите монитори.
— Току-що претърпях злополука. — Говореше, притиснал с рамо слушалката. — На път към вас. Малко не съм добре. Не може ли да отложим срещата за понеделник по същото време?
Отвориха кофичките и погледаха големите монитори. Доктор Палм говореше:
— Щом всичко е толкова неопределено, защо сте тук?
— Идеята е на Линда — отговори мъжът от кушетката.
— Още по-добре. Съжалявам за днес. Довиждане. — Затвори телефона. Отбеляза нещо на най-горното листче. — Продават рисунки върху кадифе.
Тя подсвирна.
Изядоха киселото мляко. Гледаха доктор Палм, Лорън, Джей, Хофманови.
— Трябва да тръгвам. — Събра кофичките с лъжичките и салфетките. — Сигурен ли си, че си добре?
— Да. — Свали ръка от врата си, без да отмества поглед от мониторите.
— Очите ти в ред ли са?
Кимна.
— Ще се върна до шест часа, ако не отидем да пийнем нещо. — Наведе се и го целуна по врата. Вдигна лице към нея. Целунаха се по устните.