Отиде в кухнята, хвърли кофичките и салфетките в боклука, изми лъжичките и ги остави да съхнат. Мина през антрето и отвори вратата.
— А, ключът!
— Задръж го, скъпа. — Завъртя креслото. — Резервен е.
Погледна тъмния му силует пред синьо-белите екрани и зелената лампа, без да вади ръка от джоба си.
— Merci. Справедливо е, след като ти имаш ключ от моя апартамент.
— Точно това имах предвид. — Изпрати й целувка. — Надявам се, че срещата ще е успешна.
— Благодаря. — Върна му целувката. — Вземи една дълга, гореща вана. Иначе утре ще си схванат.
— Права си. След малко, само да видя как ще реагира Джей.
Усмихнаха се съучастнически. Тя отвори вратата и излезе.
Затвори отвън.
Отиде до асансьорите и докосна бутона. Пое дъх.
Дали не лъжеше отново? Беше ли се върнал, защото се страхуваше да я остави да гледа сама? Но в такъв случай нямаше да й повери ключа, нито пък да й го даде сега. За лъжеца над лъжците не беше трудно да измисля обяснения…
Наистина изглеждаше раздрусан. И връщането вкъщи „при мама“ беше психологически издържано. Слава Богу, че не беше се изкушила да гледа по-дълго време и бе успяла да затвори скривалището. Касетите, истинските касети, бяха на сигурно място в чекмеджето, едва ли щеше да ги гледа сега.
Вероятно наистина е отивал към художествена галерия. Петдесет и седма улица беше пълна с тях. Без съмнение щеше да й купува Хопър или Магрит. Въздъхна и поклати глава.
Усмихна се на камерата в асансьора.
Трябваше да остане спокойна и да действа, сякаш отиваше на среща с Норман и Ан Тейлър, а може би и с други хора. Нищо не биваше да го разтревожи, ако я наблюдаваше. Изключено бе да се обади в полицията, щеше да се качи при нея, преди да вдигне слушалката. Пряк сблъсък беше последното нещо, което й се искаше.
Фелис се отърка в глезена й, докато залостваше вратата.
— Здравей, миличка. — Вдигна я, целуна я по нослето и я сложи на рамото си, потупа я по гърба и влезе в спалнята. Червената лампичка на телефонния секретар светеше. Ако я наблюдаваше, можеше да я види на монитора.
Пусна Фелис на леглото и отиде към бюрото. Индикаторът показваше едно съобщение. Натисна бутона, като се молеше да не е Сара с някаква издайническа вест.
Женски глас от „Блумингдейл“ съобщи, че за съжаление масичката за кафе ще закъснее още две седмици.
Пусна радиото и отиде до прозореца. Загледа се в сивото небе над кафеникавия парк. Фелис скочи на перваза и я побутна по коляното. Почеса я по главата. Говорителят съобщи за стрелба в метрото. Запъти се към дрешника, като разкопчаваше ризата си. Отвори вратите.
Избра синята вълнена рокля — подхождаше както за Ан Тейлър, така и за полицията. Положи я на леглото, като отмести Фелис. Извади от чекмеджето чорапогащник, пликчета и сутиен.
А душ?
Щеше ли да забележи, ако не се изкъпеше? Нямаше ли да му се стори странно? Нямаше ли да се зачуди защо пропуска проклетата баня?
Ако я наблюдаваше…
Съблече се. Говорителят съобщаваше за снежна вълна, задаваща се от Пенсилвания. Очакваше се обилен снеговалеж. Затвори радиото.
Влезе в банята. Сложи шапката на косата си. Фелис драскаше в панерчето.
Облегна се на вратата на кабинката, хвана крана „Ар Деко“ и го завъртя. Близнакът му от тринайсет А или Б положително беше блеснал на бухалката-убиец. Полицията вероятно ще съумее да открие следи по него, поне някакви микроскопични драскотини.
Опита водата. Направи я по-гореща.
Пристъпи в кабинката от черно стъкло и затвори вратата.
А сега — бързо. Докато се сапунисваше, се чудеше как можа този Пит, когото бе обичала и все още обичаше, мразеше и жалеше, да се превърне в човека, нанесъл зверския удар и заел се да дави Шиър на пода…
Вероятно бе организирал всичко и разчиствал следите часове наред — всичко беше записано. Важно събитие — в нощта преди прекрасната утрин, когато беше обикаляла езерото и срещнала Сам. Как ли щеше да го смае! Не намаля ли светлината зад замъглената врата?
Забърса я с ръка и надникна. Банята бе празна.
Въобразяваше си.
Изплакна сапуна. Спокойно. Отиваше на среща с Норман и Ан Тейлър. И с Джун, разбира се.
Отвори вратата и откачи хавлията от закачалката.
Избърса се, свали шапката, окачи я на крана и излезе. На пода до изтривалката нямаше нищо.
Доизсуши се пред умивалника и погледна в огледалото, а не към лампата зад себе си.