Отиде в спалнята, седна на леглото и обу чорапогащника. Изправи се и го опъна нагоре по краката и ханша си. Сложи сутиена, закопча го и отиде до прозореца.
Гледаше сивото небе. Положително бе на сняг. Повърхността на езерото се бръчкаше от вятъра. Няколко бегачи тичаха по пистата зад него.
Премести се в края на прозореца и дръпна шнура. Бяло-зелените кретонени пердета се съединиха в средата, като докоснаха ръба на перваза, на който нямаше нищо освен телескопа.
Върна се в банята и си сложи лек грим. Трябваше да му каже, че отива да помага на Рокси да мести мебелите.
Мислеше за хаоса, който й предстоеше — съдебен процес, пираните от информационните средства, изпаднали в еуфория от тлъстата плячка, ръфащи не само Пит, но и нея — жена на средна възраст, хлътнала по хлапак. С колко лицемерно съчувствие от страна на мъже и жени щеше да се сблъска, колко шушукания зад гърба си щеше да изтърпи. Копнееше да поговори с Рокси. („Възникна малък проблем, Рокс, Пит е убиец.“) Далечният вой на полицейски сирени се засили някъде откъм Медисън.
Открои се на фона на клаксоните и се задържа точно под прозорците. Сирената спря, чу се ръмженето на двигателите.
Запъти се към хола, като си разресваше косата. Застана до прозореца, опряла ръка в средата на бронзовата рамка. Прилепи чело към стъклото. Далеч долу святкаха червени лампи, пред „Уелс“ стояха пожарни, дребни фигурки се суетяха около входа.
Огледа червената фасада на хотела и покрива му — нямаше нито дим, нито пламъци.
Слава Богу, тревогата беше фалшива. А и шумът щеше да отвлече вниманието му.
Отиде до края на прозореца и дръпна шнура. Белите копринени завеси се съединиха, като докоснаха ръба на перваза.
Отби се в кухнята, затегна крана на чешмата и пак влезе в банята.
Както дооправяше косата си, се сети, че за случая сигурно щяха да се напишат много книги, жалко, че „Дайадъм“ нямаше истински автор на криминални романи. Макар че… ще не ще, като главно действащо лице, щеше да се окаже във фантастична позиция за преговори. Ако някое от големите имена склонеше да дойде при тях…
Положително и тази ситуация имаше добрите си страни…
Влезе в спалнята и взе пликчетата. Телефонът иззвъня. Вдигна слушалката от апарата на нощното шкафче.
— Ало? — Готова беше да прекъсне Сара.
— Здрасти.
— Здрасти. Какво става долу?
— Фалшива тревога.
— Какво има?
— Кей… не ти разрешавам да излизаш и да разговаряш по телефона.
Остана права, здраво стиснала слушалката.
— Не разбирам.
— Мила, моля те… знаеш много добре. Касетите. Слушай.
Вслуша се. Чу мъркане.
Заоглежда се към прозореца и вратата.
Не беше виждала Фелис от… преди да влезе в банята.
Пое дъх. Обърна се и седна на ръба на леглото.
— Пит, моля те, не я мъчи.
— Лежи в скута ми и гъделичкам ушите й с японско ножче. Знаеш ги, нали? Приличат на химикалка, но на върха си имат фино острие. Използвам ги за етикетите. Клъц — рижото ушенце… Клъц — бялото ушенце…
— Пит, моля те…
— Не искам да го правя, но ако не изпълняваш нарежданията ми, ще бъда принуден. Нуждая се от време да премисля нещата.
— Добре. Ще имаш всичкото време, което ти е нужно. — Извърна се и погледна нагоре към полилея. — Само не я мъчи. Знам, че не можеш, та ти толкова я обичаш. — Гледаше в хромираната зеница към обърнатото си отражение, залепнало за обърнатото легло, хванало бялата точка на слушалката.
— Ако ме принудиш, ще го сторя, Кей. Обещавам ти.
— Ще имаш всичкото време, което ти е нужно — заяви тя на полилея.
— Канеше се да отидеш в полицията, нали? Ако се бях прибрал пет минути по-късно, онези сирени щяха да бъдат за мен.
— Не. Не бях решила какво да правя. Исках да изляза и да помисля, без да ме наблюдаваш.
— Не ме баламосвай, Кей. Смятала си да занесеш касетите в полицията и затова си ги разменила.
— Щях да ги скрия тук. Не знаех какво да правя. Исках да поговоря с теб, да чуя защо си извършил всичко това, да се опитам да разбера, но се уплаших. Стори ми се, че ако касетите са при мен, ще съм по-спокойна. Затова се канех да ги взема.
— Ще правиш каквото ти кажа, иначе Фелис ще пострада. Видях коя касета си гледала и докъде — не беше я превъртяла, значи вече знаеш, че ако трябва да свърша нещо, аз го върша.
— Да — рече тя на полилея. — Знам.