Выбрать главу

— Звучи съблазнително… Но как мога да съм сигурен, че си искрена? Откъде да знам, че не ме баламосваш, и в момента, в който излезем от сградата, няма да се разкрещиш: „Полиция!“

Въздъхна, без да спира да играе с копчето на ризата си.

— Трябва сам да прецениш. Честно казано, първата ми реакция беше да измисля нещо, за да те заблудя. Но колкото повече мисля за журналистите, за процеса, който ще бъде най-шумният от години насам, за пропиляната част от живота ти… Кому е нужно? Станалото — станало, нищо не може да го поправи. Ако не се чувствах длъжна да се обадя… — Въздъхна и поклати глава. — Не, не те баламосвам, миличък. Не всички жени са актриси. Ще обмислиш ли сериозно този вариант? Лошото е, че вероятно ще трябва да се занимаваш с котки вместо с деца…

— Това е преимущество.

Разкръстоса глезените си, сгъна единия крак с коляното нагоре и го погледна, прилепила слушалка към бузата си.

— Какво щеше да ми купиш? Скица ли?

— Картина. Бяха ми приготвили две, от които да избера. — Наблюдаваше я.

Въздъхна и поклати глава.

— И аз смятах да ти купувам картина. — Не спираше да играе с копчето на ризата. — Или някаква разкошна фотография.

Наблюдаваше я.

— Имаш ли какво да ядеш?

— Ммм, не. На диета съм.

— Фелис яде скариди със сос от омари.

— Божичко, ще я разглезиш…

— Сега спи под пулта. На кожената възглавница.

Тя се усмихна. Потърка врата си отстрани. Примижа.

— Ооох. Толкова съм напрегната.

— Защо не вземеш вана?

Погледна го и се усмихна.

— Чудесна идея.

— Ще поговорим по-късно.

— Добре.

Наблюдаваше как го гледа.

Затвориха телефона.

Когато тя отиде в банята, той започна да се подготвя. Препрочете бележката, смени „приятел“ с „жиголо“, сгъна я внимателно. Изправи се и я пъхна в десния джоб на джинсите. Тя пълнеше ваната с пенеща се вода.

Отвори най-долното ляво чекмедже и намери кутия с хирургически ръкавици, извади две и ги сложи в левия джоб. Провери дали ключовете и монетите бяха у него.

Тя постави касета в касетофона си в спалнята. От китарата на Сеговия прозвуча акорд.

Погледа как се съблича.

Не обърна очи към него. Нито поглед.

Сякаш никой не би могъл да я види там, в уютната й спалня.

Както преди… Само че сега знаеше.

Колко бе съблазнителна…

Дали и тя не изпитваше удоволствие при мисълта, че го възбужда?

Съществуваше ли дори минимална възможност да не го баламосва, тя, с тези красиви гърди…

Журналистите наистина щяха да я сринат заради разликата във възрастта… А и кой не би предпочел да бъде богат вместо беден?

Стига, глупако!

Смъкна целофана от една касета, сложи я във видеокасетофона и започна да записва от момента, когато тя приближи вратата на банята, загърната в късия сатенен халат. Погледа с ръка на ключа. Намали осветлението.

Върна част от лентата и се взря в повдигнатото й лице. Усмихваше ли се? Приближи пълната с пяна вана и спря водата. Започна да прибира косата си, халатът се отвори срещу огледалото.

Провери екраните на три Б и три А. Лудата Сюзън седеше в хола, ядеше от поднос, поставен в скута й, и гледаше телевизия.

Прегледа синьо-белите редици. Нищо интересно.

Видя как пуска халата зад гърба си, вдига крак и го потапя в пяната.

Загледа се…

Свери ръчния си часовник с пулта — осем без десет. Обърна се, отиде в антрето. Надзърна през шпионката, отвори вратата, излезе и я затвори зад гърба си.

Отвори вратата към стълбището и пристъпи на площадката с черното число тринайсет и бялата флуоресцентна светлина.

Застана с ръка на перилото и погледна нагоре през процепа между етажите.

Разбира се, че искаше да го заблуди. Не можеше да съществува и капка съмнение.

Забърза надолу по зигзагообразните стълби на полуетажите, все по-дълбоко в сивия бетонен кладенец.

Отвори и трите части на дрешника, отдалечи се и заоглежда рехаво окачените дрехи. По дъното имаше обувки и куфари, горните рафтове бяха натъпкани със, сакове, кутии и купчини книги с меки корици.

„Самият аз имам“ — беше казал Сам една вечер, докато раздаваше картите, няколко седмици след като се нанесе. — „Преди време ревнив съпруг ми изпрати платени биячи. Без майтап. По-точно ревнив вдовец, тя беше мъртва. Актриса, която чуках години наред. Но и сега не се отказвам, ако нещо падне“.