— И е щяла да те издаде? — Той кимна. — А ти си я принудил да напише писмото…
— Не. Сам го написах. — Ухили се. — Направих качествени фотокопия на страници от бележниците й, изрязах и сглобих различни фрази, които съставиха писмото, пак направих копия и започнах да повтарям буквите. Преписах го около петдесет пъти, докато започнах да пиша свободно с почерка й. Имах много време — направих дарение от сто хиляди долара на „Грийнпийс“, а тя ми даде срок от един месец да махна мониторите. — Погледна си часовника.
— Предполагам, че в началото си…
Той стана и насочи пистолета към нея.
— Ще трябва да отидем в спалнята. Ако решиш да викаш, ще бъде напразно. Вайда и Фил ги няма. — Тупна с крак. — А семейство Острау наистина имат гости. Затова насрочих всичко толкова късно.
— Пит, моля те…
Наведе се над нея.
— Нямам друг изход. Повярвай ми, мислих цяла нощ. Ти си като Роки Шиър. И да ми се закълнеш, че ще вземеш подкуп, няма да ти повярвам. Хайде. Ставай. — Вдигна дулото.
Тя пое дъх, извъртя се и ставайки, грабна ножа и замахна към главата му. Той се сниши и тя падна по корем на масичката. Блъснаха ръчката на стола, който се прекатури и ги повлече на пода. Фелис измяука и побягна.
Затъркаляха се, тя се озова над него и се вкопчи в китката на ръката му, която държеше пистолета. Другата му ръка я хвана за гърлото и я отблъсна, тя я издра с нокти. Отново се претърколиха и този път той остана отгоре. Пусна я и се изправи с пистолета. Стоеше запъхтян. Тя се вдигна на колене и заразтрива гърлото си.
— Мога да те гръмна и тук. Планът ми е гъвкав.
Кей го удари в слабините с книгата за Магрит и когато той се присви, се впи с две ръце в китката му. Изви ръката му над рамото си, извърна се и го прехвърли през гърба си. Пит изохка и я удари по другото рамо. Тя изтръгна пистолета от пръстите му, сниши се и се обърна. Тръгна заднишком към прозореца, хванала оръжието с две ръце. Целеше се в него, а той седеше на пода и се държеше за рамото. След това започна да си разтърква ръката. Сините му очи я гледаха втренчено. Фелис измяука откъм барчето.
Дебнеха се задъхани.
— Стреляла съм точно с такъв в Сиракуза. Изправѝ се до стената отсреща!
— Кей… — Пристъпи встрани, без да сваля очи от нея.
— Хайде — рече тя с пистолета в ръце, сложила пръст на спусъка. — Не говори. Не искам да чуя нито дума. Стоеше неподвижен.
— Даже ако е „довиждане“ ли?
Обърна се и побягна.
Тя го проследи с дулото, без да натиска спусъка. Гледаше как тича — не из хола, а през антрето и в спалнята. Тръшна вратата.
Свали пистолета.
Вгледа се в затворената врата и се втурна към нея.
Спря — почувства хлад по глезените си. През процепа на прага влетя една снежинка и остави мокро петно на пода. Затвори очи и пое дъх. Бутна вратата под напора на студения вятър. Отвори я докрай.
Пердетата се носеха във въздуха и плющяха в осветената спалня, лявото крило на прозореца зееше към виелицата, снега и мрака.
Стоеше вцепенена. Преглътна. Облегна се на рамката и затвори очи. Пистолетът висеше отпуснат в ръката й.
Пое дъх и въздъхна. Влезе и остави пистолета на леглото. Обхвана раменете си с ръце, очите й сълзяха.
Изтри ги с кокалчетата на пръстите си и тръгна към прозореца. Дръпна пердето встрани, разпери ръце и се хвана за студената бронзова рамка. Надвеси се към вятъра и снежинките и погледна белотата, която се разстилаше далеч под нея. Вятърът утихна, вратите на дрешника се отвориха. Обърна се и го видя да посяга към гърдите й. Блъсна я и тя полетя заднишком.
Глава тринайсета
Усети, че по ръката я докосна плат и инстинктивно го сграбчи. Увисна. Хвана се и с другата ръка. Въртеше се във въздуха, вкопчена в кретона, краката й ритаха безпомощно. Рамото й удари тухлите, едната маратонка се плъзна по стъклото. Видя го над главата си. Гледаше я. Пердето изпращя. Тя погледна нагоре към корниза.
Закатери се с ръце по плата и видя как крайната кукичка се откачи, последва я втората, а след тях увисна цял ред. Успя да достигне перваза и се улови най-напред с едната ръка, сетне с другата. Изтегли се нагоре, опряла колене в тухлите. Изтласкваше се с бедра и колене, издърпваше се с ръце и пръсти. Вятърът я блъскаше откъм гърба, пердетата плющяха извън прозореца, вратата вътре се затръшна.