Тръгнаха нагоре с десния асансьор.
Направи истинско кафе. Изпиха го на дивана. Фелис спеше, свита на кълбо в скута й.
— Ще стане най-известната котка в Съединените щати — отбеляза той. — Сигурно ще я сватосат с Морис от „Девет живота“.
— Ще е полезно и за двамата. — Отпи от чашката.
Усмихна се, загледан в нея. Пийна кафе и вдигна очи към полилея.
— Невероятно. Телевизионна маниакална лудост… Предполагам, че рано или късно трябваше да се появи и това.
— Той не е първият случай. Има и един хотел, който се наблюдава по същия начин, плюс още две жилищни сгради. Поне така ми каза. Слушай, Сам, искам да знаеш, че никога не съм те гледала. Поставих това условие — да изключи твоя апартамент и всички бани.
— Много мило.
— Нямаш идея колко е завладяващо. Човек просто не може да се откъсне. Непрекъснато се случва нещо и дори най-прозаичните случки стават интересни, защото са истински и никога не знаеш накъде ще тръгнат нещата. — Пийнаха кафе. — Ще отида там. Има касети, до които полицията още не се е добрала и които искам да унищожа. На тях съм записана аз. А и тези, които търсят, вероятно са там, ако не ги е изтрил. Все пак имам чувство, че не е, особено ако е записвал и тази вечер.
— Загубих връзката.
— Нищо. Въпросът е, че ще сляза в тринайсет Б. Искаш ли да дойдеш и ти? — Спогледаха се. — Да видиш, не да гледаш.
— Не е ли запечатано?
— Предполагам, че са сложили само лепенка. Имам ключ. Не се тревожи, ще кажа на инспектор Райт какво и защо съм направила, дори да не намеря касетите с убийствата. Сигурна съм, че ще ме разбере. Ако не, ще си понеса отговорността.
Той се почеса по ухото.
— Амиии… предполагам, че ще е по-добре да дойда. В случай че се осъществи минималният шанс да ми дадат да режисирам краткия сериал.
— Какво значи „минималният шанс“? — Облегна се и остави чашката. — Ще го направим част от договора. — Взе Фелис в ръце, стана и се обърна. Примижа и леко повдигна крака си. — Божичко, коленете ми!
— Ох, горкичката! — Сам примига съчувствено.
Тя остави Фелис във вдлъбнатината на възглавницата. Наведе се и я целуна по главата. — Добро коте. Най-доброто. — Целуна я по носа. — От днес нататък ще ядеш само деликатеси.
Фелис се намести на кайсиевото кадифе и замърка със затворени очи. Мустачките й потрепнаха.
Тръгнаха към антрето.
— Обзалагам се, че всички в сградата са на крак и коментират събитието — рече тя.
Сам отвори вратата на хола и й направи път.
— Няма да е зле да хвърлим по един поглед — рече той, излизайки подир нея.