— … невъзможно, по дяволите — прогърмя мъжки глас и той намали звука, — да поговорим няколко минути насаме! Толкова много ли искам?
Когато затвори телефона, часовникът показваше девет часа и петдесет и три минути. Тя се тръшна по гръб на леглото, пое дълбоко дъх и бавно издиша. Премигна няколко пъти. Лежеше с ръце на челото, втренчена в миниатюрното си отражение, което се мержелееше на тавана в центъра на полилея.
Браво, малката.
Край. Веднъж и завинаги.
Полежа още малко, посегна към нощното шкафче и събра мокрите хартиени кърпички. Стана и тръгна към банята, като си издухваше носа. Хвърли ги в черната тоалетна чиния и пусна водата, върна се до черния умивалник и се наплиска със студена вода. Взе сапуна и яростно натърка лицето си.
Докато се бършеше, се огледа в огледалото.
Браво и на теб.
И въобще стига работа за днес.
Обади се на Рокси, но чу телефонния секретар.
— Не се тревожи — каза тя. — Ще ти разкажа утре. Сега изключвам телефона.
Смени Дикенс с концерт на китара в изпълнение на Сеговия. Сложи на леглото чисто нови, приятно ухаещи чаршафи — комплекта на жълти цветчета.
Отиде в кухнята и опита шоколадовия сладолед. Вкусно. Бръкна в шкафа под умивалника, извади гъбата и препарата за чистене и влезе в банята.
Затърка голямата черна вана от горе на долу, като се навеждаше и пресягаше да разнесе навсякъде обилната пяна. Хвана крана „Ар Деко“ и пъхна пръсти в отвора. Напръска със струята заоблените черни стени и ги изплакна. Пяната се смъкна в хромирания ръб на канала.
Опита температурата на водата върху китката си и започна да пълни ваната. Изстиска от тубата витаминозен шампоан и погледа как пяната бухва и се разстила. Намали осветлението на тавана (колко са хубави тези лампи) до слаб отблясък върху черното стъкло и порцелана.
Съблече се в спалнята на тъмно, щорите на прозореца бяха вдигнати. Далечната грамада светлини, които блещукаха в мрака, беше Сентръл Парк Уест. Езерото се открояваше като безформено черно петно.
Отвори лявото крило на прозореца, дръпна с две ръце бронзовата рамка и го изтегли на около трийсет сантиметра по заяждащата релса, която беше на височината на коляното й. Топъл ветрец погали голото й тяло. Като никога прогнозата за времето се оказваше вярна.
Далече под нея (беше изчислила, че е четиринайсет етажа по-ниско) острата готическа игла на Еврейския музей стърчеше самотно, осветена от прозорците на околните къщи.
Усмихна се на кукленската постройка.
Височините не я смущаваха. Кабинетът й в „Дайадъм“ беше на четирийсет и осмия етаж, а една от стените му беше стъклена от пода до тавана.
За кой ли път (и по-яростно от всякога) се наруга наум, че не е сменил облицовката на баните с бяла. Или може би сива, което щеше да е най-подходящо. Когато купуваше сградата, се поколеба, защото черните облицовки бяха вече поръчани, а полковникът се кълнеше, че системата „Такаи Z/3“, която току-що бе пусната на пазара, може да улови вестникарски шрифт на светлината на свещ. А и щеше да му бъде трудно да обясни на „Едгар и сие“, които и без това го смятаха за откачен, защо предпочита да загуби двайсет хиляди долара внесен депозит, за да смени цвета на баните. Тъй че останаха черни — представата на Бари Бек за луксозен дизайн.
Между черните стени, слабото осветление и пяната нямаше да може да различи дори слон.
Освен ако…
Настрои яркостта на максимум, в замяна на което загуби контраста. Всичко потъна в сива мъгла, образът стана по-лош от този на стар лампов телевизор. И все пак колко красива беше — легнала във ваната, с опряна на ръба до стената глава, със затворени меднокафяви очи. От време на време краката й се показваха над водата. Или само пръстите. По движението на пяната се познаваше, че си нрави лек подводен масаж, просто така — за отпускане след дългия ден на пренасянето и гадостите, с които я беше облял Джеф.
На два пъти погледна към него (към отражението си в лампата, разбира се). Първия път се усмихна и леко махна с ръка. Направо щеше да падне от стола. Помаха й и той: „Здрасти, Кей“, с третия джин в ръка. Втория път бавно поклати глава, втренчена в него.
Беше я пуснал и на двата монитора, а доктор Палм и Хю остави да се записват, не обичаше да си раздвоява вниманието. Роки снощи беше заминал за Чикаго на сватбата на племенника си, тъй че можеше да се съсредоточи изцяло върху нея.