Выбрать главу

ред са били най-свято достояние на човека.

Много от тях упражняват все още магич

ното си въздействие, но практикуващите ги

едва ли си дават вече сметка за истинската

им същност.

Колкото до онези, които презират всеки

култ, тъй като при зараждането на поддър

жащия го мит са открили намесата на чове

ка, те се заблуждават, когато вярват, че вис

шето познание развенчава мита и култа като

рожби на нелепи илюзии.

Те не подозират, че презират нещо, което

мъдрецът умее да тачи!

Не подозират, че тъпчат върху основите

на храмове, в чиито зидове скъпоценни сък

ровища чакат все още своя откривател!

Те виждат ръката на човека там, където

по-рано са вярвали, че имат пръст само Бо

говете, — и затова почитаното някога им се

14

струва днес лишено от стойност и заслужа

ващо презрение.

Малцина се догаждат до какви висоти мо

же да се издигне делото на човека.

Единствени те изпитват все още благого

вение пред делото, сътворено от. човека на

миналото.

Те знаят, че не е съществувала голяма кул

тура, която да не*е била съградена върху

култ, дължащ своята „носеща сила“ на един

мит.

Знаят, че култът и митът не могат да бъ

дат създадени в резултат на произвол, и

затова се отнасят с благоговение към онова, което се е появило някога на света от дълби

ните на човешката творческа сила.

Никой още не е стигнал до най-дълбо

ките недра на извора, откъдето блика та

зи сила!

Ала който, воден от вътрешния си усет, търси в самия себе си, много скоро ще раз

бере, че като хули делото на древните мъд-

15

реци, с това само позори себе си...

С тръпки на възхищение ще се изправи

тогава той пред делото на човека, което му

разкрива самото Божество!

*

16

МИТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Далеч някъде в нощта на времената е

скрита за нас страшната неволя, подтик

нала навремето човека да създаде първите

си тъмни митове. —

Живял някога в сияйния огнен блясък на

вечната Любов, за да свети вечно, човешки

ят дух се озовал на тази земя, сред всички

ужаси на един хаотичен свят, подобно на пад

нала звезда.

Станал животно сред животните, той не

бил все пак напуснат от всяка Светлина.

По-нещастен и от животното, той осъз

нал неизказаната самота, за която, преди да

я познава, толкова жадувал, — на която сам

се бил обрекъл. —

И не могъл да понесе това, за което дото

гава тъй горещо бил жадувал...

Ала ваятел по начало, той не загубил

своята творческа сила, и дори в най-голя

мото му отчуждение от Бога „животното“ не

19

смогнало да му я отнеме.

Именно в тази своя творческа сила по

търсил той тогава убежище и в миговете на

най-жестока мъка му се удало да си създаде

един — макар неясен и твърде объркан — об

раз, отблясък от света на Светлината, от

който сам се бил прокудил.

Различните природни стихии, които така

застрашително го притискали и чието могъ

щество непрестанно чувствувал над главата

си, настоявали на свой ред за място в творе

нието на неговия дух.

В действието на тези сили той съзрял про

ява на страховити демони и в безсилието си

не виждал друг начин да спечели тяхното бла

горазположение, освен като им принася жер

тви.

И обратно, във всяко благотворно въз

действие, облекчаващо обърканата му от мъ

ките душа, той виждал пръста на благос

клонни Богове, на които се стараел да угоди

с благодарност и възхвала.

20

Но понеже много били хората, които спо

деляли все същия земен живот, всеки от тях

добавял по нещо свое към първичното из

граждане на този образ на един свръхземен

свят, докато всички постепенно не забрави

ли, че самите те са създатели на онова, що

съставлявало тяхната вяра.

Така бил роден първият мит и той полу

чил власт над човека! Нямат брой формите, покълнали от неговото семе и предавани от

поколение на поколение.

Дълго време всички те свидетелствували

единствено за страшната земна неволя на

човека.

И ето че се появили хора, които разказ