Така човекът започнал да отдава на ми-
32
лосттаи благоволението на Боговете онова, което всъщност дължал на собствената си
магическа сила...
Той не бил още — а и до ден днешен не е
— дозрял да постави на изпитание действие
то на тази висша сила, разчитайки един
ствено на самия себе си.
Вярно е, че това не водело до незабавен
магически резултат, но на човека му се
струвало, че така неговите желания ще бъ
дат „чути“ с далеч по-голяма сигурност.
Вследствие на това просветляване на ми
та култът се издигнал до истинско „свеще
нодействие“, будещо най-съкровен отзвук в
душата на вярващия.
Чак настъпилото по-късно време на упа
дък и вцепенение унищожило и тук всеки жи
вот, за да съхрани само външната форма
на една безплодна черупка.
33
Останал все пак подхранваният от леген
дата спомен за едно по-благодатно минало.
Желанието да се овладее външната при
рода и без тежък труд довело до възниква
нето на предания, които въздигали до испо-
лински мащаби „магическите сили“ на пред
айте и разказвали как недостижимите вече
Богове ходели някога между хората...
Мнозина се догаждали, че все още про
цъфтяват скрити култове, съумели да запа
зят наследството на древността.
Но тъй като тези, които действували в
скритост, пазели от всяко оскверняване све
тите за тях неща, самозванците използвали
най-безогледно човешкото любопитство, за
да спечелят престиж.
Шарлатанствата на жреците и све
щенослужителите водят началото си още
от онези предисторически времена!
Най-ранните
исторически
сведения
за
древните култове, с които разполагаме днес, произлизат всъщност от късния период на тях-
34
ното съществуване! —
За да придобият сигурни знания за начен
ките на древните култове, изследванията би
трябвало да получат достъп до неща, стана
ли хилядолетия преди това!
Макар да са били изгубени важни сведе
ния с най-голяма стойност, — оскъдни сле
ди от миналото са се запазили все пак до на
чалото на историческата епоха, а и в наши
дни не е напълно изчезнало от земята онова, което онези древни хора знаели.
Един уж „новооснован“ преди само две
хилядолетия в Европа култ носи и до ден дне
шен в себе си много от това наследство с
пълното съзнание, че трябва добре да го па
зи от всякакви скверни посегателства, дока
то друг, далеч по-късен култ в сърцето на
Азия — имащ не случайно много общи чер
ти със своя процъфтял някога в Европа
предшественик — е дал нова форма и ново
тълкуване на наследство, датиращо от не по-
малко далечни предисторически времена.--------
35
Fлупаво би било днес да се създава нов
култ, който — подобно на споменатите два
— да дължи своята „носеща сила“ на един
мит.
Още по-глупаво би било да се изгражда
произволно нов култ около мит, който все още
пази своя култ.
Кой пречи на новите вярващи в мита, от
казали се навремето от неговия култ, да го
приемат сега наново, но вече освободен от
по-късни наслоения, така както — видоизме
нен за нуждите на новия тогава мит — той е
бил приет някога от древността, ако у тези
вярващи се е възродила днес потребност
та от култ, опиращ се на техния почитан с
искрена вяра мит?! —
Вярно е, че едно може би не толкова да
лечно бъдеще няма вече да се нуждае от мит, за да си създаде свой собствен култ. —
Неговият култ ще се основава на най-съ
щественото от всички древни култове, — ще
се превърне в най-чиста култова магия, в
служба на най-съкровеното у човека! --------------
36
Но и този бъдещ култ не може да се съз
даде произволно, просто от копнеж по него.
Нужно е първо необходимите като усло
вие за неговото възникване сили да се про
будят повсеместно и да упражнят чистото
си действие у мнозина!
Тогава този култ ще се появи с абсолют
на сигурност, напук на всички препятствия!
Отдавна в лоното на невидимата земя