За жалост обаче дори в такъв идиличен на пръв поглед свят не можело да мине без капката катран, която, както добре знаете, вгорчава цялата каца с мед. Някъде в тъмните гори на Ледената планина, тихомълком набирал сила Орденът на злите магьосници — мелези, неспособни да се оправят като хората дори с елементарна вещерска магия, но за сметка на това безкрайно амбициозни и твърдо решени един ден да завладеят целия свят, да внесат покварата на парите и веднъж завинаги да изкоренят Доброто от душите на човешкия свят.
— Добър разказвач на приказки сте — прекъсна ме девойката — но все пак аз отдавна не съм във възраст, в която вярвам на истории за магия и победа на Доброто над Злото…
Въздъхнах.
— Естествено, мадмоазел. Знам това. Именно това би трябвало да Ви убеди, че Злото все пак успя да спечели въпросната битка на живот и смърт. Не само Вие — никой вече не вярва в магията и в Доброто. За хората като Вас магия е фактът, че пачка пари, размахана пред носа на жена, променя като с вълшебна пръчка отношението на описваната особа от омраза към любов… Но нека се върнем към разказа. Освен ако не Ви е неприятно…
— Не, не, продължавайте…
— Добре тогава. Както вече Ви стана ясно, за разлика от измислените приказки, които най-често имат добър край, в моята история за жалост нещата не се развиха по най-добрия начин. Преди 7120 години Орденът успя отнякъде да намери неизвестен дотогава препис на злия трактат „Некрономикон“, чийто автор Абдул ал-Хазред и досега е смятан за най-силният маг, появявал се някога на света. С помощта на Черната книга Орденът успя да преобрази коренно лицето на света. Напразно добрите вълшебници се опитваха да спасят хората — дори предводителят на Светлината, Ричи Кромптън, силен маг и добър човек, не успя да спре натиска на Злото, разпространяващо се като проказа сред народеца. Злите магьосници прекършиха дори неговия дух и след като напразно се опитаха да приобщят душата му към своята кауза, наложиха над него Проклятието на Спрялото Време. Тялото на Ричи бе зазидано в черна скала на върха на Ледената планина и единствено Светлината знаеше кога ще бъде прекратено то.
Тук вече, мадмоазел, е време да се прехвърлим в по-близки времена, тъй като никой не знае къде се е скитала душата на Ричи Кромптън през следващите 7000 години. Нито пък е известно защо изведнъж Проклятието е загубило сила. Според някои Мракът най-накрая е сметнал, че Ричи вече е безопасен и е забравил огромна част от магическата си сила, затова е спестил по-нататъшните му страдания. Други пък, по-романтично настроени, и до ден днешен вярват, че магът сам е намерил пътя към свободата си. Така или иначе един прекрасен ден Ричи се събуди съвсем сам в непознат за него град. Голяма част от силите му наистина били изчезнали, а другата част направо се стопила, когато видял какъв хаос цари наоколо. Хората (също като Вас, млада девойко) изобщо не вярвали в магия, борели се през огромна част от жалкия си живот, за да се сдобият с колкото се може повече пари, а когато най-накрая успявали да ги съберат, установявали, че вече са прекалено възрастни, за да ги харчат за каквото и да било разумно. Любовта била стъпкана дълбоко в калта, а връзките между мъжа и жената били просто узаконяване на правото за ползване средствата на мъжа. Дълбоко огорчен от това, което видя, Ричи…
— Изненадана съм, господине — прекъсна ме момичето. — От време на време говорите в минало време, а друг път разказвате така, сякаш сте бил свидетел на всичко това…
— Така ли? Простете разсеяността ми, мадмоазел. Понякога така се вживявам, че ми се струва, че всичко това е минало пред очите ми… че е спомен, от който никога няма да се отърва… Но както и да е. Да продължим с историята.
Дълбоко огорчен от това, което видял, Ричи тръгнал да се скита из света. Сам, без приятели, без възможност да сподели с някой оцелял магьосник тъгата и болката си, той обикалял много градове, докато един ден — тук вече навлизаме в по-познато за Вас време, мадмоазел — се заселил (като че ли за постоянно — поне така му се струвало тогава) на едно място. Градът, който магът избрал, бил страшно запуснат и пълен с еснафи, но това, което го привлякло в него, била атмосферата. Той сякаш се зареждал с енергия от планините, горите и поляните, вдишвал пълни гърди сила и мощ от песните на птичките и тътена на гръмотевиците… е, и за да бъде възможно най-правдива историята ни, нека не пренебрегваме и факта, че Ричи бил възхитен от местните ханове и кръчми. За кратко време той станал постоянен посетител на повечето от тях.