Поспрях за малко, колкото да дръпна от почти угасналата цигара, окашлях се и продължих:
— Мадмоазел, едва ли имате представа какво представлява всъщност болката на един магьосник… Вие сигурно сте се срещали единствено с някакви бледи подобия на болка, които отминават след първата чаша с водка. Но болката на един маг… особено тази по загинала любов… това, смея да Ви уверя, е нещо страшно. Пред нея разбиването на стъкло с ръка, прерязването на вени с бръснарско ножче или скокът под влака изглеждат като невинни детски занимания. Единственото, което Ричи успя да направи, е да… как да Ви го обясня с разбираеми за Вас думи… да кажем, да материализира мъката си, която излезе от него като лавина, ураган и цунами, взети заедно. С последни усилия той успя да я овладее, за да не навреди на невинни хора… като Селена например… или на останалите във влака… затова цялата й ярост се обърна към него.
Поне да бе успял да умре… За съжаление магьосниците не умират толкова лесно. Някаква зла сила непрекъснато им пречи да умрат и ги държи садистично живи… или полуживи, в случая — за да могат да гледат как собствената им мъка живее, щастлива е с друг и го забравя за секунди…
Казано накратко, Ричи се превърнал в… сянка… призрак, бихте казали Вие, макар че няма да сте права… мисъл, може би… Не знам как бих могъл да Ви опиша състоянието му, мадмоазел, защото това означава да преоткрия света на физиката и метафизиката наново. Единственото, което е ясно обаче, е че магът е още някъде сред нас… и определено в този ден неминуемо се появява в Купе №7, за да си спомни за жената, която някога бе обичал… и продължава да обича и до ден днешен… Повечето хора се боят от това и избягват да стъпват в него, както дяволът бяга от тамяна… Може би това е страхът от собствената им гузна съвест.
Поспрях и изхвърлих цигарата през прозореца. Девойката срещу мен плачеше. Тя обърса сълзите си с ръка (колко нетипично за една дама, помислих си аз) и с тих глас попита… сякаш насила:
— А Вие не се ли страхувате да пътувате в това купе?
Изправих се. Тя се сепна и се отдръпна назад. Засмях се.
— Страхувах се от много неща… включително и от любовта и нейните предателства… но това беше, докато още бях жив.
И излязох през затворената врата.
©, 2005, Сибин Майналовски
03.I.2005