— Том — казва Олимпия, — плашиш ме.
— Дон, ела с мен. Отиваме да блокираме централния вход с бюфета. Феликс, Черил, обърнете дивана в хола на една страна. Блокирайте единия прозорец. Аз ще намеря с какво да препреча другия.
Съквартирантите гледат Том ококорени.
— Хайде — нетърпеливо ги подканва той. — Да действаме!
Щом започват да се разпръскват, Малори докосва Том по ръката.
— Какво става? Двете с Олимпия можем да помогнем. Ние сме бременни, не сме инвалиди. Можем да вдигнем дюшеците на втория етаж пред прозорците.
— Добре. Но го направете с превръзки на очите. И внимавайте повече от всякога.
После Том излиза от къщата. Щом Малори и Олимпия минават през хола, Дон вече е там, мести дивана. Горе двете жени внимателно прекатурват дюшека на Малори на една страна и го опират върху одеялото, с което е закрит прозорецът. Правят същото в стаята на Олимпия и на Черил.
Връщат се долу, където вратите и прозорците вече са блокирани.
Съквартирантите са в хола. Скупчили са се плътно един в друг.
— Том — казва Олимпия, — има ли нещо навън?
Том се замисля, преди да отговори. Малори забелязва в очите на Олимпия нещо по-дълбоко от страх. Самата тя го усеща.
— Може би.
Том гледа към прозорците.
— Но може да е било… сърна, нали? Не може ли да е било сърна?
— Възможно е.
Съквартирантите един по един сядат на килима в хола. Рамо до рамо, гръб в гръб. В центъра на стаята са, диванът е обърнат пред единия прозорец, кухненските столове са на камара пред другия, седят притихнали.
Нащрек.
14.
Докато Малори гребе, по панталоните ѝ отскачат студени пръски вода. При всяко намокряне тя си представя как някое от съществата в реката присвива шепи и я пръска, подиграва се на опита ѝ да избяга. Малори потръпва.
Книжката за бебета на Олимпия, спомня си Малори, я научи на толкова много неща. Но в главата „Бебето… най-сетне!“ има едно изречение, което се е запечатало в съзнанието ѝ:
Вашето бебе е по-умно, отколкото си мислите.
В началото на Малори ѝ беше трудно да го приеме. В новия свят бебетата трябваше да бъдат обучени да се събуждат със затворени очи. Трябваше да бъдат възпитани да се страхуват. Нямаше място за неизвестни. При все това на моменти Момчето и Момичето я изненадваха.
Веднъж, след като бе почистила коридора на втория етаж от самоделните играчки на децата, Малори влезе в хола. Чу нещо да помръдва в дъното на коридора долу.
— Момче? — провикна се. — Момиче?
Но знаеше, че децата са в стаята си. Беше ги заключила в креватчетата преди няма и час.
Малори затвори очи и излезе в коридора.
Разпозна звука. Знаеше точно къде в къщата се намира въпросният предмет.
Беше книга, паднала от масата в стаята, която някога си деляха Дон и Джулс.
Щом стигна до вратата на детската стая, Малори се спря. Отвътре се чуваше тихичко похъркваме.
При второто тупване в неизползваната стая Малори ахна. Банята бе на две крачки от нея. Децата спяха. Ако можеше да се добере до банята, щеше да успее да се защити.
Слепешката, с вдигнати пред лицето ръце, се движеше бързо, блъсна се в стената, преди да намери вратата на банята. Вече вътре, си удари силно хълбока в мивката. Опипа трескаво стената, напипа закачена хавлиена кърпа. Завърза я стегнато около очите си. Върза двоен възел. После, зад отворената врата, намери каквото търсеше.
Градинската брадва.
Въоръжена, със завързани очи, излезе от банята. Стиснала брадвата с две ръце, се приближи до вратата, която знаеше, че винаги е затворена. Сега тази врата зееше отворена.
Пристъпи вътре.
Размаха брадвата слепешката, на нивото на очите си. Заби острието в ламперията и изпищя, когато наоколо се разхвърчаха трески. Обърна се и замахна втори път — нацели отсрещната стена.
— Изчезвайте! Оставете децата ми на мира!
Задъхана, зачака.
Да получи отговор. Да долови движение. Да усети присъствието на онова, което бе съборило книгите от масата.
И тогава чу в краката си Момчето да скимти.
— Момче?
Изумена, коленичила, Малори бързо го намери. Махна хавлиената кърпа и отвори очи. Видя линийка в малката му ръчичка. До него лежаха книгите.
Вдигна го и го отнесе в детската стая. Там видя теления капак на креватчето му вдигнат. Остави детето до леглото на пода. Затвори капака и помоли малкия да го отвори. Момчето само я гледаше. Тя взе в ръка малката ключалка и го помоли да ѝ покаже как я е отворил. Той ѝ показа.