— Абсурд — става от мястото си Джулс.
— И защо не?
— Не съм го довел, за да го принасям в жертва. Докато не сме сигурни какво въздействие има върху кучетата, не съм съгласен.
— „Принасям в жертва“ — повтаря Дон. — Добър избор на думи.
— Отговорът ми е не — повтаря Джулс.
Дон се обръща към Том.
— Видя ли? Единственият стопанин на куче в къщата е изцяло против.
— Не съм казал, че съм против идеята на Том — обажда се Джулс.
Дон оглежда помещението.
— Значи всички сте съгласни? Сериозно? Всички мислите, че идеята е добра?
Олимпия гледа Малори ококорена. Дон, съзрял възможност за съюзник, се приближава към нея.
— Ти какво мислиш, Олимпия? — пита.
— О! Ами… такова… не знам!
— Дон — казва Том. — Ще гласуваме официално.
— Съгласен съм — обажда се Феликс.
Малори оглежда хола.
— И аз съм съгласен — добавя Джулс.
— И аз — казва Черил.
Том се обръща към Дон. В този момент Малори усеща как нещо в нея пропада.
Осъзнава, че къщата има нужда от него.
— Ще дойда с теб — казва Джулс. — След като не ти позволих да използваш кучето ми, мога поне да ти помогна да хванеш други.
Дон клати глава.
— Пичове, вие сте абсолютно откачили.
— Тогава ще трябва да ти направим и шлем — казва Том и слага ръка на рамото на Джулс.
На следващата сутрин Том и Джулс са почти готови с втория шлем.
Тръгват същия ден. Според Малори всичко става твърде бързо. Нали тъкмо гласуваха за напускането на къщата, нужно ли е да тръгват веднага?
Дон не прави опити да скрие чувствата си. Другите, като Малори, са изпълнени с надежда. Трудно е, Малори го съзнава, да не бъдеш увлечен от енергията на Том. Ако сред заминаващите беше Дон, тя сигурно не би залагала толкова на завръщането им със зрящи кучета. Но Том има заразителна енергия. Когато каже, че ще направи нещо, все едно вече го е свършил.
Малори наблюдава от дивана. И в двете книги, „Бременна съм“ и „Бебето… най-сетне!“, се говори за „стресовата връзка“ между майка и дете. Малори не иска бебето ѝ да усеща притеснението, което майка му изпитва в момента, докато гледа как Том се готви да напусне къщата.
До стената са подпрени две брезентови торби. И в двете има консерви, фенерчета и одеяла. До тях са оставени големи ножове и крака на кухненски стол, заострени като остри щикове. Дръжките от метли ще използват като тояжки за подпиране.
— Може би животните не полудяват — разсъждава Олимпия, — защото имат малко мозък.
По изражението на Дон личи, че се кани да каже нещо. Но се сдържа.
— Възможно е животните да не могат да полудяват — намества ремъка на шлема си Том. — Може би едно същество трябва да е достатъчно умно, за да загуби разсъдъка си.
— Виж, това е нещо, което бих искал да разбера, преди да изляза навън — казва Дон.
— Може би — продължава Том, — съществуват степени на лудост. Непрекъснато се питам как ли влияят тези същества на хората, които вече са луди.
— Да вземете да доведете и няколко такива? — иронизира Дон. — Сигурни ли сте, че искате да загубите живота си заради надеждата, че животните не са умни колкото нас?
Том го гледа в очите.
— Виж какво ще ти кажа, Дон — уважавам животните много повече. Но точно в момента ме интересува единствено оцеляването ни.
Най-накрая Джулс пристяга шлема си. Извръща глава, за да провери дали е достатъчно стабилен. Задната част изпуква и всичко се разпада в краката му.
Дон бавно клати глава.
— Мамка му — събира парчетата Том. — Нали го проверих! Не се тревожи, Джулс.
Събрал всички парчета, Том ги сглобява, после подсилва ремъка с още един. Слага шлема на главата на Джулс.
— Така. Сега е по-добре.
При тези думи на Малори ѝ прилошава. Цяла сутрин знае, че Том и Джулс тръгват, но всичко става някак твърде бързо.
Не отивай, ще ѝ се да каже на Том. Имаме нужда от теб. Аз имам нужда от теб.
Но съзнава, че причината тази къща да се нуждае от Том е, че той е от хората, готови да извършат точно това, което прави днес.
До стената Феликс и Черил помагат на Том и Джулс да закрепят брезентовите сакове на гърба им.
Том пронизва въздуха с един от щиковете.
На Малори пак ѝ прилошава. Нищо не ѝ напомня по-категорично за ужаса от този нов свят от това да види Том и Джулс да се подготвят по този начин за обиколка на квартала. Със завързани очи, въоръжени, изглеждат като войници в бутафорна война.
— Е, добре — казва Том. — Отваряйте.
Феликс отива до входната врата. Съквартирантите се събират зад него във фоайето. Малори ги гледа как затварят очи, на свой ред прави същото. В личната ѝ тишина сърцето ѝ бие по-силно.