— Защо не… отидеш да свършиш нещо друго, а? — подканва го Феликс. — Така пречиш на всички ни.
— Време е да започнем да чертаем бъдещето без тях.
— Минал е само един ден — не се съгласява Феликс.
— Да, един ден там навън.
Дон сяда на пианото. За момент изглежда поуспокоен. После продължава:
— Добрата новина е, че ще имаме храна за по-дълго време.
— Дон! — не издържа Малори.
— Бебето ще се роди съвсем скоро, Малори. Не таиш ли надежда да се спасиш?
— Иде ми да те убия, Дон — казва Черил.
Дон става от пейката на пианото. Лицето му е пламнало от гняв.
— Том и Джулс няма да се върнат, Черил. Приеми го. И когато преживееш една седмица повече, защото си могла да ядеш от техния дял, а след това можеш да изядеш Виктор, тогава вероятно ще проумееш, че надежда вече не съществува.
Черил пристъпва към него. Ръцете ѝ са стиснати в юмруци. Лицето ѝ е на сантиметри от това на Дон.
Виктор пролайва откъм хола.
Феликс застава между Дон и Черил. Дон го блъсва. Докато Малори се приближава към тях, Феликс вдига ръка.
Аха да фрасне Дон. Отдръпва юмрука си.
На вратата се чука.
21.
Мислите на Малори са насочени конкретно към Дон.
— Мамо — казва Момчето, — превръзката ме убива.
— Загреби малко вода от реката, внимателно, и разтъркай там, където те боли. Без да сваляш превръзката.
Веднъж, след като съквартирантите приключиха с вечерята, Малори остана сама с Олимпия на масата в трапезарията. Заговориха се за съпруга на Олимпия. Що за човек е бил. Как искал да имат дете. Дон влезе в стаята сам. Въобще не го интересуваше какво говори Олимпия.
— Трябва да ослепите тези бебета — прекъсна я. — Още щом се родят.
Сякаш го бе обмислял от доста време и сега изведнъж беше решил да сподели с тях решението си.
Седна на масата и заобяснява. Докато той говореше, Олимпия се отдръпваше все по-навътре в себе си. Думите му ѝ се струваха безумни. И още по-страшно — жестоки.
Малори обаче не мислеше така. Някъде дълбоко в себе си разбираше какво има предвид Дон. Всеки миг от бъдещото ѝ майчинство щеше да бъде съсредоточен върху това да защити зрението на детето си. Колко много други неща би могла да свърши, ако тази грижа отпаднеше? В сериозността, с която Дон го каза, Малори долови не просто жестокост. Това отваряше вратата към страна на мъчителни възможности, неща, които ще трябва да се свършат, действия, които може да ѝ се наложи да предприеме и за които никой от стария свят нямаше да бъде напълно подготвен да издържи. И това предложение, колкото и ужасно да звучеше, така и си остана загнездено в съзнанието ѝ.
— По-добре е, мамо — казва Момчето.
— Шшшшт — скастря го Малори. — Слушай.
Когато децата навършиха шест месеца, тя вече ги беше научила да спят в креватчетата, опасани с телена мрежа. Беше нощ. Светът оттатък прозорците бе потънал в тишина. В къщата цареше мрак.
В първите дни след раждането на бебетата Малори често се вслушваше в дишането им, докато спят. Ако за някои майки това беше просто емоционален момент, за Малори представляваше целенасочено наблюдение. Здрави ли са? Получават ли достатъчно хранителни вещества от кладенчовата вода и кърмата на майка, която вече цяла година не се е хранила както трябва? Непрекъснато бе ангажирана със здравето им. С хранителния им режим. С хигиената им. И с техните очи.
Трябва да ослепите тези бебета още щом се родят.
Седнала край кухненската маса в тъмното, Малори си даваше съвсем ясна сметка, че идеята не толкова я изправяше пред морална дилема, колкото повдигаше въпроса дали има физическите сили да го направи. Загледана в коридора, заслушана в тихичкото дишане на децата, Малори вярваше, че в казаното от Дон има смисъл.
Всяка твоя минута е посветена на това да предпазиш децата да погледнат навън. Проверяваш одеялата. Проверяваш креватчетата им. Когато поотраснат, няма да си спомнят всичко това. Няма да си спомнят какво е да виждаш.
Тя знаеше, че ако децата изгубят способността си да виждат в новия свят, няма да бъдат лишени от нищо в него.
Стана и се отправи към вратата на зимника. Там, на пръстения под, имаше метална кутия с разредител. Преди много време бе прочела етикета и знаеше колко опасно е това вещество при контакт с очите. Човек може да ослепее, пишеше на етикета, ако не си измие очите в рамките на трийсет секунди.
Малори отиде да вземе кутията. Вдигна я за дръжката и я занесе горе.
Направи го бързо. И не ги мий.