Затова насочва мислите си към дъщеря си.
Робин. Просто ще отида да потърся кучета.
Действа му добре. Помага му.
Дръжката от метла напипва нещо, вероятно тротоара, и Том осъзнава, че вече е на улицата. Спира и коленичи. Опипва за ъгъла на моравата. Намира го. Вади парче дъска от сака и го забива в пръстта.
— Джулс — казва, — маркирах нашата морава. Ще ни трябва ориентир, за да успеем да се приберем.
Когато става и се обръща, се блъска в капака на кола.
— Том, добре ли си?
Той се изправя.
— Да, мисля, че се блъснах в джипа на Черил. Напипах дървената ламперия.
Звуците от обувките и дръжката за метла на Джулс упътват Том и той се отдалечава от колата.
При други обстоятелства, ако слънцето светеше директно в клепачите му, без превръзка и шлем, които да му пречат, Том би вървял през мекооранжев свят. Затворените му очи биха регистрирали как цветовете са променят заедно с облаците, потъмняват със сенките на короните на дърветата, на покривите. Но днес пред погледа му е плътен мрак. И насред тази чернотата си представя Робин, дъщеря му. Мъничка, невинна, умна. Тя го насърчава да върви, да продължава напред, давай, татко, отдалечи се от къщата, върви към онова, което ще помогне на хората, които останаха вътре.
— Мамка му! — ругае Джулс. Том го чува как пада на улицата.
— Джулс!
Том застива.
— Джулс, какво става?
— Спънах се в нещо. Ти мина ли покрай него? Нещо като куфар.
Том опипва с метлата, описва широка дъга. Четката спира в предмет. Том допълзява до него. Оставя метлата до себе си на горещия паваж и с две ръце опипва, за да разбере какво има там, насред улицата. Не след дълго му просветва.
— Труп е, Джулс.
Том чува как Джулс се изправя.
— На жена, струва ми се — продължава Том. Бързо откъсва пръсти от лицето ѝ.
Става и двамата продължават.
Всичко се случва някак твърде бързо. Нещата вече се движат толкова скоростно. В стария свят би ти отнело часове, докато асимилираш намирането на труп насред улицата.
Сега обаче двамата просто продължават.
Прекосяват ливада и стигат до някакви храсти. Зад храстите има къща.
— Насам — казва Джулс. — Има прозорец. Докосвам стъклото на прозорец.
Том следва гласа му и се приближава към прозореца. Двамата прокарват длани по тухлената фасада, докато стигат до входната врата. Джулс чука. Пита дали има някого. Пак чука. Изчакват. Том говори. Тревожи се, че в този притихнал свят гласът му може да привлече нещо. Но не вижда друг вариант. Обяснява на евентуални обитатели, че не идват с лошо, че са тръгнали да търсят провизии, полезни вещи. Джулс чука пак. И пак изчакват. Отвътре не се чува движение.
— Да влезем — предлага Джулс.
— Добре.
Връщат се при прозореца. Том вади от сака малка хавлиена кърпа. Овързва я около юмрука си. И чупи с него стъклото. Отвътре няма одеяло. Няма дъски. Убеден е, че това означава липса на каквато и да е защита за хората вътре.
Може ви са напуснали града, преди положението да се влоши неимоверно. Може би са се спасили другаде.
Том подвиква в къщата през счупения прозорец.
— Има ли някого?
След като не получават отговор, Джулс разчиства парчетата. После помага на Том да се прехвърли през прозореца. Вече вътре, Том събаря нещо. То тупва тежко и звучно. Джулс на свой ред се прехвърля през отвора.
В този момент в стаята се чуват звуци, пиано.
Том вдига дръжката на метлата, за да се защити. Но чува гласа на Джулс.
— Аз бях, Том! Съжалявам, метлата ми удари пианото. — Том диша тежко. Докато той се успокои, двамата мълчат.
— Не можем да отворим очи тук — казва тихо Джулс.
— Знам. Става течение. Има и друг отворен прозорец.
Ужасно му се иска да си отвори очите. Но къщата не е обезопасена.
— Но след като така или иначе сме дошли, да видим дали има полезни вещи — добавя Том.
На първия етаж не намират нищо ценно. В кухнята претърсват шкафовете. Том опипва рафтовете и накрая намира батерии. Няколко свещички. Моливи. Докато прибира предметите един по един в сака, ги изрежда на глас за Джулс.
— Да вървим — казва накрая. — Ще се качим ли на горния етаж?
— Не ми харесва това място. Пък и ако има храна, би била долу.
С помощта на метлите си проправят път към изхода, отключват вратата и излизат обратно навън. Не тръгват към улицата. Насочват се през моравата към съседната къща, през една от тяхната.
На втората веранда извършват същия ритуал. Чукат. Представят се. Чакат. След като не долавят движение вътре, чупят прозореца. Този път е ред на Джулс.