Юмрукът му среща слаба съпротива. Вероятно картон.
— Тук е възможно да има човек — прошепва.
Изчакват да получат реакция на шума, който са произвели. Няма такава. Том подвиква. Обявява, че са съседи. Че търсят животни и могат да предложат убежище в замяна. Джулс разчиства стъклата и помага на Том да се прехвърли през прозореца.
Вътре връщат картонената плоскост на мястото ѝ.
Проверяват мястото с помощта на метлите. Отнема им часове. Като се придвижват, долепили гръб един в друг, описват дъги с метлите. Когато приключват, когато се убеждават, че къщата е празна, прозорците — покрити, а вратите — заключени, Том обявява, че къщата е безопасна.
Двамата са наясно какво следва.
Ще махнат шлемовете и превръзките и ще отворят очи. Вече месеци наред единственото, което са виждали, е вътрешността на собствената си къща.
Джулс е пръв. Том го чува как разхлабва ремъка на шлема си. На свой ред прави същото. След като избутва превръзката към челото си, Том се обръща, все още със затворени очи, към Джулс.
— Готов?
— Готов.
Двамата отварят очи.
Някога, като дете, Том и негов приятел се промъкнаха в съседска къща през незаключена врата. Без предварителен план, без график. Просто искаха да проверят дали им стиска да го направят. Но получиха повече, отколкото си бяха представяли, бидейки принудени да изкарат една цяла семейна вечеря в кухненския килер. Когато най-накрая успяха да излязат, приятелят му го попита как се чувства.
— Мръсен — отговори Том.
Сега отваря очи в дома на непознат и се чувства по същия начин. Това не е тяхната къща. Не са техните вещи.
Но биха могли да станат. Тук е живяло семейство. Имали са дете. Том забеляза тук-там играчки. На снимката се вижда момченце. Русата му коса и детската усмивка му напомнят за Робин. В известен смисъл всичко, с което Том се сблъсква след смъртта на дъщеря му, го връща към някакъв спомен за нея. И сега, в чуждата къща, си представя как са живели хората тук. Детето разказва на мама и татко какво се говори в училище. Татко чете първите сведения във вестника. Мама вика детето да се прибира. Всички заедно, седнали на дивана, гледат новините, уплашени, татко се пресята през детето и хваща мама за ръката.
Робин.
Не личи да са имали домашен любимец. Няма забравена гумена дъвкалка. Няма котешко креватче. Не мирише на куче. Но това, за което Том мисли, е отсъствието на хора.
— Том, ти провери на горния етаж. Аз ще обиколя тук.
— Добре.
На долната стълбищна площадка Том вдига глава. Вади превръзката от джоба си и пак я слага на очите си. Въпреки че са проверили къщата, не може да рискува да изкачи стълбите с отворени очи.
Дали провериха достатъчно добре?
Докато се качва, използва метлата да го води. Рамото му бутва окачени снимки. Мисли си за снимката на Джордж на стената вкъщи. Върхът на обувката му закача стъпало и той полита напред. Под дланите му има килим. Изправя се. Още стъпала. Толкова са много, че чак му се струва невъзможно — но негова преценка досега да е излязъл през покрива на къщата.
Метлата му показва, че най-накрая е стигнал горе. Но мисълта му е по-бавна от метлата и той пак се спъва, този път се блъска в стена. Горе е тихо. Коленичи и оставя метлата до себе си. Взема сака и отваря ципа, търси фенерчето. Намира го.
Като става пак, продължава да следва метлата. Обръща се надясно, китката му се блъска в нещо студено и твърдо. Спира и го опипва. Ваза. Усеща се неприятна миризма. Досега не му беше направило впечатление. Ръката му напипва купчина спаружени листа. Бавно опипва стъблата и осъзнава, че са цветя. Може би рози. Отдавна мъртви. Обръща се наляво. Миризмата на мъртви рози е заменена от доста по-натраплива воня.
Спира в коридора. Как е възможно двамата с Джулс да не са обърнали внимание как мирише.
— Ехо?
Никакъв отговор. Том покрива носа и устата си със свободната ръка. Вонята е потресаваща. Продължава напред по коридора. Стига до врата вдясно и влиза в стая. Баня. Метлата кънти върху плочките. Усеща се влажна миризма на мухъл и неизползвана канализация. Опипва с метлата завесата около душа и бърка във ваната. Намира шкафчето с лекарствата. Има шишенца с хапчета. Взима ги. Коленичи и ровичка в чекмеджетата под мивката. Чува звук зад себе си и се обръща.
С лице към ваната е.
Току-що провери там. Нямаше нищо.
Опира длан върху плота зад себе си. С другата ръка бавно вдига метлата. Както е със завързани очи, я поставя пред лицето си.
— Има ли някого тук?
Пристъпва напред към ваната.