Прави движение с метлата. После втори път. Стомахът му се преобръща. Горещо е. И тази воня. Том се хвърля напред и размахва яростно метлата из ваната. Проверява тавана над нея. После, отстъпил назад, оставя метлата да падне на пода, където тя опира в нещо и издава същия звук отпреди малко, докато Том коленичеше пред шкафовете.
Бързо напипва пластмасова бутилка. Празна. Въздъхва.
Излиза от банята и продължава по коридора. Бързо стига до друга врата. Този път затворена. Долавя приглушените стъпки на Джулс на долния етаж. Том диша дълбоко и отваря вратата. Вътре е студено. Метлата му казва, че пред него има нещо. Опипва го и установява, че е матрак. Малко легло. Без да отваря очи, знае, че това е стаята на момчето. Затваря вратата, претърсва основно стаята с метлата, после светва лампата. Сваля превръзката и отваря очи. На стената има знамена на отбори. Местни отбори. Знаменце от зоопарка. Завивката е с щампи на болиди от Формула 1. Задушно е. Неизползвано. Тъй като електричеството работи, Том прибира фенерчето в чантата. След бърз оглед установява, че вътре няма нищо съществено, което би му влязло в работа. Мисли си за стаята на Робин.
Пак затваря очи и излиза.
По-нататък по коридора миризмата става нетърпима. Не може да стои, без да прикрие устата си. Стига до стена в дъното на коридора. Обръща се и метлата намира врата зад него. Вратата бавно се отваря и Том замръзва.
Двамата с Джулс проверихте ли тази стая? ПРОВЕРИХТЕ ЛИ Я?
— Ехо!
Никакъв отговор. Том влиза бавно. Щраква лампата и опипва стените за прозорци. Намира два. И двата са подсилени с дъски. Стаята е голяма. Семейната спалня.
Прекосява я. Миризмата тук е толкова силна, че се усеща като физическо присъствие, сякаш би могъл да я пипне. Метлата го отвежда до нещо като килер-гардероб. Дрехи. Палта. Помисля си да ги вземе. Предстои зима.
Обръща се и намира друга врата, по-малка. Втора баня. Пак преравя шкафчето с лекарствата и чекмеджетата. Още шишенца с хапчета. Паста за зъби. Четки за зъби. Търси прозорец. Намира един. Закован с дъски. С помощта на метлата излиза от банята. Затваря вратата зад себе си.
Спокоен, че е проверил прозорците и е в безопасност, Том, изправен до гардероба, отваря очи.
Вижда пред себе си дете, седнало на леглото, вторачено в него. Том затваря очи.
Така ли изглеждат съществата?
Не беше в безопасност! НЕ БЕШЕ В БЕЗОПАСНОСТ!
Сърцето му бие лудо. Какво видя? Видя лице. Лице на възрастен ли? Не, беше дете. Дете ли? Но разложено. Иска да извика Джулс. Но колкото по-дълго държи очите си затворени, толкова по-ясен е образът.
Момчето. От снимките на долния етаж.
Пак отваря очи.
Момчето е с костюм. Главата му е облегната на тъмната дървена табла на леглото, лицето е неестествено извърнато към Том. Очите му са отворени. Устата виси. Ръцете са сключени в скута.
Умрял си от глад, мисли си Том. В спалнята на родителите си.
Пристъпва към детето със закрита уста и нос, сравнява лицето му с това от снимките. Момчето е като мумифицирано. Сбръчкано.
Преди колко време си умрял? Колко време не ти е достигнало, докато те изкарам оттук?
Том се взира в мъртвите очи на детето.
Робин, мисли си. Толкова съжалявам.
— Том! — вика Джулс отдолу.
Том се обръща.
Прекосява стаята и излиза в коридора.
— Джулс! Добре ли си?
— Да! Да! Ела бързо! Намерих куче.
Том се колебае. Бащата в него не иска да остави момчето. Робин лежи в гроб зад къщата, която той изостави преди толкова време.
— Само да знаех, че си тук — казва Том с лице към спалнята. — Щях да дойда по-бързо.
Завърта се и бързо слиза по стълбите.
Джулс е намерил куче.
Двамата се срещат долу на площадката. Преди Том да успее да му каже за момчето, Джулс вече е излязъл от кухнята и разказва за находката си. При стълбата за мазето сочи нещо на Том. Настоява за поглед отблизо.
В основата на стълбите, легнали по гръб, са родителите. Облечени като за църква. Дрехите им са разкъсани при раменете. На гърдите на майката има бележка. Някой е написал с разкривени букви, с флумастер: Почивайте в смъртта.
— Току-що намерих момчето, което го е написало — казва Том. — То ги е положило тук.
— Сигурно са умрели от глад. В къщата няма храна. Как ли е оцеляло самото момче?
Джулс сочи покрай родителите. Том се навежда и вижда хъски, свито между кожени палта на етажерка за дрехи.
Измършавяло от глад. Том предполага, че се е хранило с мъртвите родители.
Джулс вади парче месо от сака си, откъсва малко и го хвърля на кучето. В първия момент животинката се подава предпазливо. После поглъща месото наведнъж.