Малори пристъпва обратно в стаята си и сяда на леглото.
Разказът на Феликс за кладенеца и какво е чул там. Лаенето на Виктор срещу одеялата на прозорците. Черил с птиците.
Възможно ли е, пита се Малори, светът там навън и съществата, от които хората се крият, да настъпват?
31.
След пристигането на Гари, Малори усеща къщата по съвсем различен начин, разединена. Промяната е дребна, но при тези обстоятелства и най-малката разлика изглежда голяма.
Най-много я притеснява Дон.
Почти винаги, когато Том, Джулс и Феликс разговарят в хола, Дон е в трапезарията с Гари. Показа нездрав интерес към историята за мъжа, дето дръпнал пердетата и отключил вратите. Докато пере дрехи на мивката в кухнята, изразходвала до половината предпоследната кутия с препарат, Малори следи два разговора едновременно. Том и Джулс правят поводи за кучетата от ризи с дълъг ръкав, а Гари обяснява на Дон начина на мислене на Франк. Само за това говори — за Франк. Никога не излага собственото си мнение.
— Според мен не става въпрос някой да е по-добре подготвен от друг — казва Гари. — По-скоро е нещо като 3D филм. В началото хората си мислят, че предметите наистина летят към тях. Вдигат ръце, за да се предпазят. Но интелигентната публика, осъзнатият зрител, е наясно, че през цялото време всички са в безопасност.
Мнението на Дон за Гари е тотално променено. Малори има чувството, че е видяла кога се е случило това.
Виж, не мисля, че тази теория е по-недостоверна от нашата, каза му веднъж Дон.
— Трудно е — казва сега Дон, — защото вече не получаваме новини.
— Именно.
Да, Дон първоначално гласува да не пускат Гари в къщата, а ето че сега е съквартирантът, който не се откъсва от Гари и води нескончаеми разговори с него. Нонстоп. Денонощно.
Скептичен е, казва си Малори. Такъв му е характерът. И му трябва човек, с когото да разговаря. Затова е цялата работа. Различен е от теб. Нима не разбираш?
Но тези мисли, в точно този им вид, не покълват в нея. Както и да ги тълкува, Гари и Дон си говорят за неща като истерия и обсъждат теорията, че съществата не могат да наранят човек, който е подготвен да ги види. Тя знае, че Дон отдавна изпитва по-голям страх от хората, отколкото от съществата. Въпреки това си затваря очите, когато вратата се отваря и затваря. Не поглежда през прозореца. Никога не е прокламирал идеята, че съществата не могат да ни наранят. Възможно ли е човек като Гари в крайна сметка да го убеди?
Малори иска да поговори с Том за това. Иска да го дръпне настрани и да го помоли да ги накара да престанат. Или поне да го убеди да отиде да поговори с тях. Може би неговите думи биха повлияли на разговора им. За да не звучат думите им толкова застрашително.
Да, тя иска да поговори с Том за Дон.
Разцепление.
С вълнение прекосява кухнята и поглежда в хола. Том и Феликс разчитат карта на пода. Измерват разстоянията според мащаба на картата. Джулс учи кучетата да изпълняват команди.
Стоп. Редом.
— Трябва да измерим средната ти крачка — казва Феликс.
— Какво планирате, момчета? — пита Малори.
Том се обръща към нея.
— Разстояния. Колко мои крачки правят един километър.
С помощта на рулетка Феликс измерва крачката на Том.
— Ако докато вървя, слушам музика — казва Том, — бих могъл да вървя в такт с нея. Така крачките, които измерваме тук, ще съвпадат максимално с крачките ми навън.
— Като танц — кима Феликс.
Малори се обръща и вижда, че Олимпия е застанала край мивката. Мие съдове. Малори отива при нея и продължава с прането. След четири месеца в къщата Олимпия е изгубила част от блясъка си. Кожата ѝ е бледа. Очите ѝ са хлътнали.
— Разтревожена ли си? — пита я внезапно Олимпия.
— За какво?
— Дали ще успееш.
— С кое да успея?
— Да се справиш с раждането.
Малори иска да каже на Олимпия, че всичко ще бъде наред, но с мъка намира думите. Мисли си за Дон.
— Винаги съм искала бебе — казва Олимпия. — Толкова се зарадвах, когато научих. Имах чувството, че животът ми се изпълни със смисъл. Разбираш ли?
Малори не може да каже същото за себе си, но потвърждава, че разбира.
— О, Малори, кой ще изроди бебетата ни?
Малори няма отговор.
— Не виждам кой от съквартирантите…
— Том никога не го е правил!
— Не е, обаче е бил баща.
Олимпия забива поглед в ръцете си, потопени в кофата.
— Слушай — подхваща шеговито Малори, — ще се изродим една друга.
— Една друга! — усмихва се най-накрая Олимпия. — Малори, ти си невероятна!