Гари влиза в кухнята. Загребва чаша вода от кофа на плота. После втора. Малори знае, че втората е за Дон. Щом той излиза, откъм хола внезапно проехтява музика. Малори се привежда напред, за да погледне. Том държи малкия радиокасетофон на батерии. Пуснал е една от касетите на Джордж. Феликс, на длани и колене, измерва крачките на Том, който върви в такт с музиката.
— Какво правят? — пита Олимпия.
— Мисля, че са замислили нещо конкретно — отвръща Малори. — Търсят по-удачен начин за излизане навън.
Малори безшумно пристъпва до входа на трапезарията. Наднича и вижда Дон и Гари, с гръб към нея, седят на столовете край масата. Говорят си тихо.
Прекосява обратно кухнята. Още с влизането ѝ в хола Том я посреща с усмивка. Държи по един повод във всяка ръка. Кучетата си играят с поводите и размахват опашка.
Несъответствието между откритите, напредничави действия на двамата в хола и приглушените, конспиративни разговори на онези в трапезарията — това е единственото, за което мисли Малори.
Пристъпва до мивката и продължава с прането. Олимпия не спира да говори, но мисълта на Малори е другаде. Навежда се напред и успява да зърне рамото на Гари. Зад него, опрян на стената, е единственият предмет, който той донесе от външния свят. Куфарчето му.
Показа им съдържанието му, когато се появи в къщата. Дон го помоли. Но Малори успя ли да разгледа добре вещите му? Или някой друг от съквартирантите?
— И стоп! — казва Том. Малори се обръща и вижда кучетата и Том на входа на кухнята. Двете хъскита сядат. Том ги възнаграждава със сурово месо.
Малори пере. И мисли за куфарчето.
32.
Тя знаеше, че това ще се случи. И как иначе? Откакто те се върнаха с кучетата, всички признаци бяха налице. Том и Джулс ги дресираха по десет-дванайсет часа на ден. Първо в къщата, след това и в двора. Да гледат през очите на кучетата. Кутията с птиците, закачена отвън като аларма. Точно както каза Том. Птиците чуруликат, когато Гари се появи. Пеят, когато Черил ги храни. Така че е само въпрос на време, докато Том обяви, че ще използва виждащите кучета, за да се върне в новия свят.
Само че този път е по-лошо. Защото този път ще ходи по-надалеч.
Отне им два дни, за да стигнат до съседната улица. Колко ли ще им е нужно, за да извървят пет километра?
Пет километра. Толкова е разстоянието до къщата на Том. Той иска да отиде именно там.
— Това е единственото място, в което мога да бъда сто процента сигурен — каза. — Запасил съм се с неща. Сега са ни нужни. Лейкопласт. Антисептичен спрей. Аспирин. Превръзки.
Споменаването на лекарства повдигна духа на Малори. Но отсъствието на Том, при това за толкова дълго, е твърде висока цена, за да подкрепи идеята.
— Не се тревожи — успокои я същата вечер Феликс. — Разчертали сме всичко до едно Т-образно кръстовище. Том и Джулс ще вървят в такт с песента. Една-единствена песен. Казва се „На половината път до Рая“ от някой си Тони Лайт. Ще вземат касетофона със себе си и ще я пускат отново и отново, докато следват упътванията, които сме подготвили предварително. Знаем от колко крачки се състои всяка отсечка, запознати сме с всяка част от пътя.
— Значи имате намерение да танцувате навън? — каза Гари. — Чудно.
— Не да танцуваме — троснато отвръща Том. — А да набавим помощ.
— Том — каза Черил, — упражнявайте се колкото искате, но ако крачките ви са със сантиметър по-къси, всичко ще се обърка. Ще се загубите. И тогава как, по дяволите, ще се върнете? Няма да се върнете.
— Ще се върнем.
— Не сме толкова безпомощни, дори да се загубим — добавя Джулс. — Провизиите ни трябват. Знаеш го по-добре от повечето от нас, Черил. Ти си последната, която качи провизии от зимника.
Да, този ден наближава. Но на Малори никак не ѝ се нрави идеята.
— Том — дръпна го настрани тя точно преди двамата с Джулс да тръгнат тази сутрин. — Не мисля, че къщата ще оцелее, ако не се върнете.
— Ще се върнем.
— Знам, че имате намерение да се върнете, но не мисля, че осъзнавате колко много се нуждае от вас къщата.
— Малори — рече набързо той, в момента, в който Джулс му извика, че е готов. — Къщата се нуждае от всички ни.
— Том.
— Не допускай да си изпуснеш нервите като предния път. По-добре си мисли, че веднъж вече се върнахме. Пак ще се върнем. И този път, Малори, се дръж като лидер. Помагай им, когато са уплашени.
— Том.
— Трябват ти лекарства, Малори. Стерилизиране. Моментът наближава.
Беше ясно, че Том е тръгнал по свой път, готов да рискува живота си нееднократно, в името на прогреса на живота в къщата.