Но как? Как ще се оправи с техника, усилватели, кабели?
Може да отидем донякъде с кола, предложи веднъж Том.
Това е лудост, парира го Дон.
Не, не е. Ще караме бавно. Улиците са пусти. Кое е най-лошото, което би могло да ни се случи?
Докато гребе, Малори си спомня един конкретен момент пред огледалото в банята. Случваше се да вижда отражения в огледалото. Олимпия. Том. Шанън. Всички ѝ се молеха, увещаваха я да напусне къщата, да направи още нещо за сигурността на децата. Трябваше да поеме сама този риск. Том и Джулс ги нямаше, за да ѝ помогнат.
Тогава чу гласа на Том. Винаги чуваше гласа на Том. В главата си. В стаята. В огледалото.
Сложи допълнителна броня на джипа на Черил. Боядисай прозорците черни. Не се притеснявай, ако се блъснеш в нещо. Просто тръгни. Карай с девет-десет километра в час. Сега имаш бебета, Малори. Важно е да чуеш, ако се появи нещо навън. Ако нещо броди около къщата. Микрофоните ще те уведомяват.
Тя излезе от банята и влезе в кухнята. Там се зае да изучава картата, която Феликс, Джулс и Том бяха използвали, за да планират пътуването до дома на Том. Бележките им още бяха там. Изчисленията на Том. Като използва таблицата им, тя добави и свои сметки.
Искаше усъвършенстваната алармена система на Том. Нуждаеше се от нея. Но въпреки новопридобитата решителност, не знаеше накъде да тръгне.
Веднъж, късно вечерта, докато бебетата спяха, тя седна край кухненската маса и се опита да си припомни маршрута, по който бе пристигнала в къщата първия път. Преди няма и година. Тогава бе съсредоточена върху адреса от обявата. Но покрай какво мина по пътя?
Опита се да възстанови маршрута в главата си.
Обществена пералня.
Това добре. Друго?
Витрините на магазините бяла празни. Сякаш се движеше из призрачен град и се притесни, че хората, които са пуснали обявата, може вече да не са на посоченото място. Хрумна ти, че може или да са полудели, или да са се натоварили в колата и да са заминали.
Да, така беше. Друго?
Хлебарница.
Добре. Друго?
Какво друго?
Да.
Бар.
Чудесно. Какво пишеше отпред на навеса?
Не знам. Що за идиотски въпрос!
Нима не си спомняш тъгата, която изпита, щом прочете… какво прочете…
Какво?
Името на групата? Коя беше групата?
Прочете името на една група, която е трябвало да свири две седмици преди деня, в който ти мина оттам. Как се казваха?
Името сигурно никога няма да си го спомня.
Но усещането?
Не помня.
Напротив, помниш. Чувството.
Стана ми мъчно. Уплаших се.
Какво са правили там? Какво?
В бара. Какво може да са правили?
Не знам. Пили са. Яли са.
Аха. Друго?
Танцували са?
Танцували са.
И?
Какво и?
Как са танцували?
Не знам.
На какво са танцували?
На музика. На музиката на тази банда.
Малори сложи ръка на челото си и се усмихна.
Точно така. Танцували са на музиката на бандата.
А бандата е имала нужда от микрофони. Бандата е имала нужда от усилватели.
Идеите на Том се рееха из къщата като призраци.
Точно като нас, би казал Том. Точно като онзи път, когато двамата с Джулс обиколихме квартала за първи път. Ти нямаше възможност да участваш в голяма част от тези събития, Малори, но вече можеш да го направиш. Двамата с Джулс намерихме кучета и по-късно ги използвахме, за да отидем до моята къща. Помисли, Малори. Всичко се случи някак последователно, всяка стъпка позволяваше да преминем към следващата. И то само защото не бяхме закостенели. Поемахме рискове. Сега трябва да направиш същото. Боядисай прозорците на колата черни.
Дон се изсмя на предложението на Том да карат слепешката. Но Малори направи точно това.
Виктор — ето кой ще ѝ помогне. Преди Джулс отказа да позволи кучето му да бъде използвано за това. Но сега в дъното на коридора спяха две бебета. Правилата се бяха променили. Тялото все още я болеше от раждането. Мускулите на гърба ѝ бяха постоянно изопнати. При всяко по-бързо движение имаше чувството, че слабините ѝ ще се пръснат. Лесно се изморяваше. Не успяваше да си осигури задължителната за една родилка почивка.