— Очаквах с нетърпение да се срещнем, Лара. Оксана ми разказа много за вас.
— Благодаря ви — отговори Авакум срамежливо, тъй като не знаеше как да реагира на такова внимание.
— Какво мислите за новия ми самолет? — ликуващо попита Орлов.
— Никога не съм виждала нещо подобно.
— Като се има предвид къде сте прекарала последното десетилетие, не съм учуден. Това е най-новият дизайн от „Дасо“. Свръхзвуков. Способен да развие едно цяло и осем маха. Ще ни трябват само два часа, за да стигнем от тук до Москва.
— Два часа? Последното ми пътуване с влак беше два дни.
— Добре дошла в двадесет и първия век!
Пилотът затвори вратите и влезе в пътническата кабина.
— Почти сме готови за излитане. Ще ви помоля да заемете местата си.
— Благодаря ти, Броди — кимна Орлов.
Той се отправи към голям кожен стол. Авакум седна и усети как бавно потъва в меката седалка.
— Не се отпускайте толкова много, че ще заспите, Лара — каза Орлов. — Искам да поговоря с вас.
Авакум, Зошченко и Орлов сложиха коланите преди излитането, докато трите двигателя на изтребителя загряваха. Настъпи лека промяна в честотата на воя на двигателите при плавното движение на самолета напред. Ако не бяха прозорците на кабината, Авакум не би могла да разбере, че се движат.
Елегантният изтребител достигна края на пистата, където замря за минута. В далечината хора от наземния екип, излезли от хангарите, наблюдаваха излитането. Двигателите отново завиха, по-силно отпреди, и дългият тридесет и четири метра самолет с триъгълни криле се впусна по пистата. Светът препускаше край прозорците в смесица от цветове, докато скоростта не достигна точката, когато машината се освободи от прегръдката на земята. Минути по-късно те преминаха през слой от ниски облаци и излязоха в озареното от слънце синьо небе.
— Толкова е красиво! — ахна Авакум, докато се взираше навън към къдравите облаци.
— Нали? — съгласи се Орлов. — Ще поговорим ли за работата, която ни предстои?
— Разбира се — отзова се Авакум, малко смутена от проявената наивност.
— Поради причини, свързани със сигурността, Оксана ви е казала малко за това, върху което ще работите за мен. Предполагам, че сте любопитна за проекта.
Авакум кимна.
— Ще ви дам малко предварителна информация, като за начало. Моята компания участваше в изследователски проект с американска корпорация. И двете страни осигуриха финансиране и персонал и по-голямата част от работата беше извършена в Съединените щати. Този проект продължи почти две години, но после стана експлозия в лабораторията. След този инцидент американските ми партньори се отказаха от сътрудничеството ни и обявиха, че са загубили вяра в проекта.
— Имате ли все още хора, които да работят по този проект?
— Не. Един от мъжете, които изпратих в Щатите, загина при злополука. Другият реши да остане там. Това, с което разполагам, са всички данни от изследванията им. Добре ли сте с английския?
— Доста добре се оправям.
— Това е хубаво, защото всички документи по проекта са на английски. Моите изследователи бяха двуезични, а техните не — така че документацията беше поддържана на общия за всички език. Тъй като от сега нататък това ще бъде ваш проект, можете да изберете какъвто искате език, стига да е руски.
Зошченко и Авакум се засмяха на шегата на Орлов.
— Ще работя ли с някого?
— В началото не. Оксана и аз обсъдихме въпроса и смятаме, че ще ви трябват няколко месеца, за да се запознаете с документацията. След като разберете с какво си имате работа, можете да ми изпратите изискванията си за необходимия ви персонал. Искам сама да изберете хората си.
Авакум се усмихна. Когато дойдеше този момент, щеше да има възможността да избере най-добрите учени, вместо да се бори с нечии некадърни протежета.
— Можете ли да ми разкажете повече за проекта? — попита тя.
— Оксана, би ли обяснила? — предложи Орлов.
— Да, Виктор Иванович. — Зошченко замълча за момент, докато събере мислите си. — Предполагам, че си запозната с теорията за негативното състояние на енергията.
— Разбира се. Ранната теоретична работа в тази област доведе до предвиждането за антиматерията, съществуването на която впоследствие беше доказано.
— Е, нашите изследвания проследяваха използването на флуктуиращи електрически полета върху камери с изкуствен вакуум, за да се види дали по този начин не може да се разработи по-добър метод за производство и задържане на антиматерия. Резултатът от тези експерименти е устройство, което произвежда приблизително две хиляди пъти повече енергия от тази, която се вкарва в него.