— Не, не мога да продължавам да работя за вас.
Орлов я удари отново, като разцепи устната й още по-дълбоко. Авакум се обърна да го погледне, сцепената й устна беше гротескно подута.
— Не ти предлагам избор. Ще останеш тук — изръмжа Орлов, като посочи към бюрото, — в тази сграда, докато не ти бъде намерен заместник. Достъпът ти до външния свят е забранен. Ще бъдеш под въоръжена охрана двадесет и четири часа на ден.
— Вие сте луд! Наистина ли смятате, че ще продължа да работя за вас? Можете да заключите тялото ми, но не и ума ми.
— Ще имаш достъп до материалите по проекта на компютъра си, но този достъп е намален само до възможност за четене. — Орлов се наведе така, че лицето му спря на сантиметри от нейното. — Какво ще правиш, докато си тук, е твоя работа, но всеки опит да повредиш материали по проекта ще бъде наказван сурово.
— И мен ли ще убиете? — попита Авакум дръзко.
— Ако намерението ми беше такова, нямаше да водим този разговор. — Орлов се изправи и закопча сакото си. — Качеството на работата ти през оставащото време ще се отрази на начина, по който пътищата ни ще се разделят. Работи или умри, доктор Авакум. Изборът е твой.
Орлов излезе от кабинета. Докато завиваше по коридора, едър и мускулест мъж с кафяв костюм се появи на вратата. Каменното му лице не издаваше никаква следа от интелигентност или човечност.
50.
29 юли
Пайн Ривър, Мичиган
Лесков приключи огледа на земите около отдалечената ловна хижа, където той и хората му се криеха в момента. Хижата принадлежеше на бизнес партньор на Виктор Орлов и се намираше в южния край на шест хиляди акра парцел с блатисти гори. Северната граница на имота стигаше до гората Оугмал, собственост на щата, а по южната граница лежеше Сагинау Бей. Най-близките къщи бяха по крайбрежието на десетина километра разстояние.
Изолираността и блатистият терен правеха имота идеален за скриване на пленници. Подстъпите към хижата — по тесен черен път или през залива — можеха да се защитят лесно, а спускане от въздуха беше твърде опасно, за да бъде осъществено.
Като приближи към хижата, Лесков видя едрата мускулеста фигура на Йосиф, който стоеше на пост отвън.
— Как са гостите ни?
— Настанихме ги удобно. Не са ни създавали никакви проблеми. Радвам се, че кухнята беше заредена.
— Сигурен съм, че нашите домакини искат да запазят добрите си отношения с Орлов. Комуникациите?
— Всичко е наред. Сателитният телефон работи добре. Трябва да получим съобщение от нашите подслушвачи, ако чуят нещо на полицейската честота. Освен това пристигна потвърждение, че двама души ще минат през канадската граница тази нощ, за да се присъединят към нас.
— Добре, значи ни остава да чакаме.
— Ще разпитаме ли старата жена?
— Все още не. Според мен на този етап само ще ни попречи. Тя е силна, а нямаме с какво да я изплашим.
— Мислиш ли, че беше добра идея да вземаме тези жени за заложници?
— Вземането на заложници беше единственият ни разумен избор. Ако пръстенът е у Килкъни, ще го размени за жените.
— И въпреки това не ми се нрави. В миналото влизахме, избивахме и се изтегляхме. Ако трябваше да хванем някой афгански вожд, свършвахме си работата и го доставяхме за разпит. Никога не са ни тренирали да дундуркаме някого.
— В миналото беше по-просто, приятелю — съгласи се Лесков. — Но ако си спомняш, и заплатите ни бяха доста по-ниски тогава.
— Както и по-редки — допълни Йосиф през смях.
— Изпратен ли е видеоклипът в Москва?
— Да. Миша се погрижи за това преди петнадесет минути. Москва потвърди получаването и са доволни.
— Добре. Сега Орлов може да започне преговорите.
51.
30 юли
Декстър, Мичиган
Кал Мосли паркира наетия таурус до овехтелия микробус на Грин. Докато той и Барт Купър слизаха от колата, два твърде дружелюбни жълти лабрадора изтичаха към тях, за да ги посрещнат. Чуха пронизително изсвирване от предната веранда на къщата.
— Бъкли, Бабс! Елате тук!
Двете кучета се стрелнаха обратно към верандата и спряха в краката на Мартин Килкъни.
— Благодаря — кимна Мосли, после представи Купър и себе си, докато се приближаваха. — Търсим Нолън. Би трябвало да ни очаква.
— При това с нетърпение. Минете през страничната врата на хамбара, ей там. Качете се нагоре по стълбите към жилището му.