Мосли поведе Купър през огромния осъвременен хамбар и нагоре по витото стълбище към таванската част. Завариха Нолън и Грин сред купчина остатъци от нощните им атаки над кодиращия алгоритъм на Волф. Никой от тях не забеляза пристигането на двамата мъже.
— Добро утро, господа — провикна се Мосли. — Убеден съм, че имахме среща.
— Добро утро, Кал — поздрави Нолън и вдървено се изправи. — Предполагам, че това е Барт Купър.
— За мен е удоволствие — каза Купър, докато се здрависваха.
Нолън се прояви като гостоприемен домакин:
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Имаме кана с кафе и малко сок.
— Кафе ще ни дойде добре. За мен черно — отговори Купър.
— Същото — добави Мосли.
— И аз бих пийнал едно — присъедини се Грин и бавно се отправи към кухнята, където напълни три чаши.
— Ако се съди по тъмните кръгове под очите ви — поде Купър, — бих казал, че сте бодърствали доста време. Над какво работите?
— Разкодираме тетрадките на Волф.
— Разбили сте кода? — попита Мосли учудено.
— Много по-лесно е, когато имаш ключа — отговори Грин.
После Нолън обясни как е получил копие на надписа на пръстена от магазина за бижута.
— И как върви? — попита Мосли нетърпеливо.
— Напредваме, но бавно. Грин, покажи му.
— Разбира се, шефе.
Той се запъти към компютъра на Килкъни.
— Съберете се наоколо — подкани останалите. — Но държа да ви предупредя, че това не е най-прекрасната програма, която е писана някога. Доста е примитивна в сравнение с метода на Волф, но върши работа.
Грин увеличи прозореца на разкодиращата програма, докато той не запълни целия двадесет и един инчов екран. Дисплеят показваше два празни вътрешни прозореца един до друг.
— Ще отворя страница шеста от първата тетрадка на Волф. Вече декодирахме първите пет.
Левият прозорец се изпълни с широка колона от привидно произволни символи и букви. След като кодираният текст се зареди, програмата маркира първия ред на текста и курсорът се промени от стрелка на въртящ се часовник.
— Волф умишлено е използвал колони, за да записва информацията в тетрадката си, защото му е помагало да я поддържа подредена в главата си. Разбирате ли, той е използвал многомерни матрици по начин, какъвто никога не съм виждал. Все още съм удивен, че този човек е можел да прави в главата си това, с което модерният компютър на Нолън се бори в момента.
Разкодираната версия на първите няколко символа започна да се появява в десния прозорец. Знаците идваха с прекъсване и времето между появяването на всеки следващ беше ту по-кратко, ту по-дълго.
— Защо е толкова неравномерно? — попита Купър.
— Просто програмата е написана по този начин — отговори Нолън, като се прозяваше. — Методът, който Волф е използвал за кодирането, е продукт от изчисленията, които е разработил за изследванията си. Как ще бъде обработена част от информацията, се определя от вероятностите.
— Какво? Загубих се, Нолън — простена Мосли.
— Не се тревожи. Грин и аз разглеждахме нещата отново и отново, докато накрая внезапно си обяснихме как работи този алгоритъм. Повечето кодове разчитат на някаква форма на заместване — А става Ф, или У, или четиринайсет — в зависимост от метода четеният текст се трансформира от един вид в друг. Елементарен черно-бял процес.
— Дотук ясно — ободри се Мосли.
— Квантовата реалност е изпълнена с нюанси на сивото. А може да стане Ф, У и четиринайсет едновременно. По същество всеки знак има безкрайно много едновременни възможности. Затова с помощта на вероятностите трябва да открием отговора, който търсим.
— За щастие Волф е разработил само прост квантов алгоритъм — нещо, което е можел да прави в главата си — добави Грин. — Успяхме да сглобим много груба конвенционална програма, която да симулира метода на Волф — нещо като да пренапишем симфония на Моцарт за свирки и дрънкалки. Ако имахме работещ квантов компютър, досега да сме превели цялата тетрадка.
— Защо не си вземете един? — попита Купър.
— Квантов компютър? — изсмя се Нолън. — Все още не са изобретени.
Грин опря кокалчетата си в компютъра на Нолън.
— Засега това е най-доброто, което може да се използва.
Мосли и Купър наблюдаваха как първите няколко низа от декодиран текст се появяват в дясната страна на монитора. После забелязаха малката купчина разпечатани страници на бюрото.