„Държим Келси Нютън и Ели Витал. Ще ги върнем невредими в замяна на ключа за кода на тетрадките на Йохан Волф. Прикрепили сме видеофайл с нашите гости. Сутринта на 31 юли очаквайте обаждане с инструкции за размяната.“
— Съобщение от Орлов — обяви Килкъни.
Купър, Мосли и Грин се събраха около компютъра.
— Може ли? — попита Грин, протегна се над рамото на Нолън и въведе команда, която да покаже цялата пътека на съобщението. — Добре са си покрили следите, би могло да е изпратено отвсякъде.
— Доста директно искане — каза Купър. — Да видим видеоклипа.
Нолън отвори прикачения файл. Миг по-късно Келси и Ели се появиха на екрана. Седяха неподвижно с ръце, подпрени на старинна дървена маса в проста стая с дървени стени. През първите няколко секунди никоя от двете не помръдна. А после:
— Здрасти, Нолън. Ели и аз сме добре. Хората, които ни отвлякоха, искат годежния пръстен, който Йохан Волф е дал на Ели.
Клипът свърши, като последният кадър замръзна върху екрана.
— Кратко и сладко — промърмори Купър. — Достатъчно, за да ни покажат, че са при тях.
— Всъщност — каза Нолън с прокрадващо се в гласа му леко любопитство — мисля, че ни показаха и друго.
— Забеляза ли нещо, Нолън? — попита Мосли.
— Може би.
Нолън увеличи неподвижния образ до пълния размер на екрана. Картината стана зърнеста от уголемяването.
— Ето го! — възкликна той.
— Кое? — попита Купър.
— Пръстенът на Ели.
Всички погледнаха към ръката на старата жена, но не видяха никакъв пръстен.
— Ели не носи пръстен — възрази Грин.
— Тя не, но Келси носи. А тя по принцип не носи пръстени. Мисля, че единственият, който притежава, е от гимназията и не го е слагала, откакто навърши осемнайсет. Погледни пръстена, изглежда като дебела златна халка. Това съвпада с описанието на бижутера за пръстена на Волф. Трябва да е той.
— Господа — каза Мосли строго, — тази информация не трябва да напуска тази стая. За двете дами това е въпрос на живот и смърт.
Всички кимнаха.
— Трябва да отговорим — настоя Килкъни.
— Вече работя по въпроса — обяви Грин. — Мога да напиша програма троянски кон, която да вложа в отговора ни. След като отворят съобщението, троянският кон ще се свърже с нас по мрежата и можем да използваме Спайдър, за да ги издирим.
— Не това имах предвид, Грин. Те ще очакват нещо подобно. Орлов се чувства сигурен в момента. Мисли, че контролира ситуацията. Трябва да поразклатим това усещане. Предлагам да му се обадим.
— Да се обадим на Орлов? — изуми се Грин. — Нолън, да не си се побъркал?
Мосли кимна, докато обмисляше предложението на Нолън.
— Всъщност идеята не е лоша. Ще хванем Орлов неподготвен и можем да поставим собствени условия.
— Ще му дадем всичко, което иска — ключа за кода, декодиращата ни програма, всичко — в замяна на Келси и Ели.
Дяволита усмивка се появи на лицето на Нолън.
Мосли забеляза блясъка в погледа му.
— Нолън, след малкото ни пътуване до Лондон миналата година знам, че не си от хората, които се предават без бой. Какво си намислил?
— Имам план, Кал, план! — Нолън се обърна към Купър. — Дали Орлов има врагове на високи постове в руското правителство — хора, на които би им се понравило той да се срине?
— Според информацията на моята свръзка в Москва, ако Орлов някога направи сериозна грешка, вълците ще го разкъсат на парчета.
— Добре, защото мисля, че трябва да посетя Орлов в офиса му в Москва.
Грин поклати глава недоверчиво.
— Говориш безумици, човече.
— Ако ще печелим тази битка с Орлов, не можем просто да сключим сделка с него. Трябва да го разкараме. За да го направя, трябва да отида там — аз ще бъда нашият троянски кон.
През следващия един час Нолън продължи с описанието на плана си за нападение, като прецизираше някои моменти, докато ги обсъждаше с Купър, Мосли и Грин.
— Значи сме съгласни? — попита Нолън.
Другите трима мъже кимнаха.
— Решено. — Той подаде на Купър безжичния телефон. — Барт, време е да проведем няколко разговора.
Купър прехвърли бележника си, докато не откри списък с телефонни номера, и набра първия от тях.
— Електронно наблюдение. Гарднър слуша.
— Гарднър, Барт Купър се обажда. — След това издиктува идентификационния си номер в Управлението. — Искам обратно проследяване на този номер за всички входни обаждания, като се започне от мига, в който затворя. Собственикът на линията е до мен, така че няма нужда от съдебна заповед.