— Потапянето е приключено — изкомандвах „Windows-Home“ и нападнах хладилника. Естествено, без резултат.
— Приемам поща — съобщи компютърът.
Облякох се бързо и изхвърчах от къщи. В магазина зад ъгъла за щастие почти нямаше хора и към десет се бях прибрал. Тъкмо навреме, за да тупна по рамото Маниака, който унило звънеше на вратата.
— Ще ядеш ли? — попита Маниака, като хвърли периферен поглед на пакета.
— Ъхъ. Ти няма ли?
— И аз ще ям. Ама по-късно. — Маниака ме изпревари и се промъкна през вратата. Докато се събувах, той вече беше при компютъра. Когато застанах до него, вече беше разкарал „Windows“ и сновеше с курсора из нортъновия куб и маркираше файл след файл.
— Какво правиш? — питам смаяно аз.
— Опитвам се да те измъкна от ямата на дълговете — откликна Маниака, докато изтриваше файловете. — Реабилитираха „Warlock“. Чист вирус, не се размножава и не трие информация. Разрешен за употреба във виртуалността. На свой риск, но разрешен…
Компютърът ми се лиши от още два-три файла. Изглежда, заминаха и крилатите чехли.
— Затова пък от „Лабиринта“ и Ал-Кабар ти натресоха иск за материални щети за два и половина милиона долара.
От тази сума даже ми става весело.
— А защо не милиард? Все едно е, и без това няма как да спечеля, нито дори да открадна толкова пари.
— Можеше да е и милиард… — съгласи се Маниака, докато шареше с мишката по подложката. — Кога си чистил мишката за последно? Общо взето, нещата стоят така. Стрелеца вече не съществува. И никога не е съществувал — на твоя компютър. На седма позиция ще запишеш друга личност. Ако има възможност, осигури си алиби… С какво толкова ги вбеси, Льонка?
— Измъкнах под носа им едно момче. Спасих го.
— Това е хубаво, разбира се…
Маниака пъхна във флопито дискета и стартира някаква програма от нея.
— Сега така ще почистим хардовете ти, че на физическо ниво няма да остане и следа — закани се той. — Но още по-добре е да ги продадеш и да си купиш нови. Или ги метни от някой мост в Нева.
Побиха ме тръпки. Маниака никога не се паникьосва без причина.
— Има ли водка? — попита Шурик.
— Коняк…
— По-кофти е, но става — недоволно каза той.
Дадох му бутилката, морално подготвен за това, че той ще плисне от алкохола вътре в кутията на компютъра. Като пълна гаранция за успех. Но той отпи, после измъкна топчето на мишката, духна го и го избърса с ръкава си, след което го пъхна обратно. И ме уведоми:
— Ще отпразнуваме продажбата на три бройки от вируса. Добре реклама на „Warlock“ направи.
— Шура, време ми е да се връщам…
— Какви ги дрънкаш, дайвър? — засмя се Маниака, като продължи да седи с гръб към мен. — Сега ти е време да кротуваш на сигурно място!
— Не мога. Изключено е.
Той само сви рамене и ме посъветва:
— А хардовете все пак ги продай.
— Искам да ъпгрейдна целия компютър.
— Така ли? Тогава го продай заедно с всички чаркове. Или го подари на някой детски клуб. Няма да изкараш много за тая бракма, а и дечицата точно за една седмица ще й разкажат играта. Никой няма да може да я възстанови.
Спомних си за ограбения хобит и колебливо кимнах.
Дали наистина да не ощастливя младото поколение с остарелия си комп?
А как се гордеех с него, когато го купувах… пентиум! Два мегабайта видео-RAM! Шестнайсет мегабайта RAM!
— Как живееш с тая видеокарта? — откликна на спомените ми Шурка. — Мамка му! Това не поддържа дори ти-ви!
Около пет минути изслушвах лекция за най-новите разработки в областта на хардуера. После Маниака ме прати да приготвям закуската, а той продължи да почиства компютъра.
Приготвих пържени яйца — може би за десетхиляден път в живота си. Време е да започна да измислям разни ергенски юбилеи — хилядната консерва, стохилядният хляб със суха храна…
— Шурка, разполагам само с два часа и половина! — извиках от кухнята. — После ме чака работа.
— Имаш време…
— Освен това трябва да си нарисувам нова личност!
— Каква — заинтригува се Маниака.
— Приказна… елф или джудже… Не, по-добре елф. Джуджето веднага ще отнесе боя.
— Откога си се сдушил с ролевите играчи?
— По работа е — казах аз и сложих тигана до клавиатурата. — Трябва да се поразходя из сървъра им.
— Господи, от тях пък какво може да се открадне? Та те всичките са голтаци! — Маниака поклати глава. — Пфу! Текстовете на елфически химни? Тайната на изработката на дървени мечове?
— Ами… забравих при тях едно нещо.
— А… — Маниака кимна. Сигурно реши, че „Warlock“-а е пробил проход директно до сървъра на ролевите играчи. — Само не ги тормози, става ли? Те са забавен народ, няколко пъти съм се отбивал при тях.