— Защита ли им инсталира?
— Аз? На тях? Хайде стига, те си имат достатъчно свои спецове! — Шурка махна с ръка. — Там е пълно с яки програмисти.
Тази новина определено не ми хареса.
— А как изглеждаше „Warlock“-а в действие?
— Ами… синя фуния, искри и огледални подове с отражения от други сървъри.
Маниака вдигна глава.
— А асансьор нямаше ли? — смаяно попита той.
— Какъв ти асансьор! Дупка в пода…
— Винаги така става — измисляш едно, а се получава… — промърмори Шурка. — Мамка му. Само коняк ли имаш?
Сипахме си по малко, чукнахме се, пихме по чашка. В компютъра все още шумоляха програмите на Шурка.
— Вчера изпробвах… стихчето — каза Маниака след втората чашка. — Ами онова: „дълбина-дълбина…“
Не се поинтересувах за резултата. Ако Маниака беше успял да излезе от дълбината, щяхме точно това да поливаме.
— Льоня, ако някога разбереш каква е работата… — започна Шурка.
— Веднага ще ти кажа.
— А каква лудница стана вчера в един бордей — смени темата Маниака. — Не чу ли по мрежовите новини?
Чак се стъписах.
— Не.
— Някакви боклуци се опитали да пробият защитата на публичния дом „Всякакви забавления“. Има такъв… — Маниака сладко примижа.
— Опитали се?
— Е, насмалко да успеят, но после защитата орязала тотално всички канали. Битката е била много яка, стига Зуко да не менти…
— Кой?
Очевидно изразът на лицето ми е станал прекалено глупав. Маниака ме изгледа втренчено, после тихо каза:
— Аха… Ето какво било…
— Ти познаваш Зуко… Компютърния Маг?
— А ти да не би да не го познаваш?
— Само в дълбината — изобщо не се опитах да лъжа аз.
Шурка поклати глава.
— Така ли мислиш? Това е Серьога. Който преди работеше в банка.
Виж, това се казва новина.
Познавам Серьога от сто години. Когато се подвизавах във фирмата за изработка на игрички, той също работеше там. Но изобщо не можех да направя връзка между мълчаливия флегматичен програмист и шумния Компютърен Маг.
— За същия ли става дума?
— Да.
— Е, бива си я маскировката… — беше единственият ми коментар.
— Я си представи, ако беше си признал, че работи в публичен дом? Нямаше ли да го скъсат от бъзици? Той и досега лъже всички, че прави програми за банката.
— Не му казвай, че аз съм аз — побързах да го помоля аз.
— Няма. И той не ми е разказвал никакви подробности. Само за „Warlock“-а ме разпитваше.
— Зуко позна твоя вирус! — възкликнах аз, спомняйки си за радостния възглас на Мага.
— Ами да, аз му го показах преди около месец… — Шурка присвива очи. — Секретност… дявол да го вземе…
— Има ли опасност той да се раздрънка?
Маниака поклати глава.
— Не е там работата. Информацията, Льоня, притежава свойството да се разпространява. Всякакви глупави дребни пропуски, съвпадения — като това… Ще те намерят.
— Нека се опитат да докажат нещо.
— Льоня, ако толкова здраво си ги настъпил по опашката, хич няма да се занимават с доказателства. Прекалено тясно сме обвързани помежду си. Някой знае, че Леонид и Стрелеца са едно и също лице. Някой се досеща, че Леонид е дайвър. Някой подозира, че Леонид е руснак. Виртуалността живее благодарение на информацията. На истината, слуховете, догадките. А най-важното е, че цялата информация лесно се събира и обработва. Ако хвърлят малко повече усилия, ще изяснят всичко.
— И какво предлагаш?
— Чупи се — предложи Шурка, докато наливаше в чашите остатъка от коняка. — Ще ми е адски криво, че няма да си пием бирата заедно, но… ако си мъртъв, ще ми е още по-криво… Дявол да го вземе, какви ги забъркваш?
— Спасявам човек.
— Заслужава си да го правиш, докато ти самият не го закъсаш!
Кимнах. Маниака беше прав. В думите му се усещаше логиката на обикновения хакер, а не на нахакания дайвър, който умее да изплува от дълбината.
Къде ще се гмурна, ако ме пипнат в реалния свят?
При всички виртуаладжии са много силни комплексите за физическата слабост. Усещането, че в компютърния свят си бог, а в реалния — един от милиардите обикновени граждани, е прекалено гадно. Ето защо всички ние толкова обичаме бойните изкуства и военните игри, купуваме си газови и въздушни пистолети, упорито ходим по спортните клубове и размахваме вечер нунджаците си. Страшно ти се иска и в живота да се чувстваш толкова неуязвим, колкото в задекранния свят. Ама не става.
И понякога в дълбината звучат думите: „Този помниш ли го? Някакви боклуци го заклаха на улицата… отрови се с водка менте… скочи от прозореца, без дори да остави бележка… изпречи се на пътя на мафията…“
Ние помним, ние знаем.
Богове сме само в света зад екрана.