Вглеждам се в Мадам — доста по-спокойна и мъдра е от Вики. И ако се подхожда непредубедено — много по-красива.
— Просто трябваше да видиш това — казва Мадам.
— Видях.
Излизаме от склада с човешко месо през друга врата, която води към стаята на Мадам. Това е съвсем различен свят. Шумен и претъпкан плаж зад прозореца, нажежено слънце в небето, самата стая е пълна с разкошни стари мебели, навсякъде са разхвърляни книги, отворени кутии със сладкиши, евтини бижута и златни гривни, полупразни шишенца с парфюм, карти за игра. Огромното легло под кадифения балдахин не е оправено, под него се търкаля една пантофка. В шкафа има върволица от наченати бутилки, на стената виси прашна китара, персийският килим на пода е прояден от молци и зацапан с петна от вино.
— Сега можеш да гадаеш каква съм в действителност — казва Мадам.
Нямам намерение да гадая. В света все едно няма друга истина, освен онази, в която ни се иска да вярваме.
Не се застояваме в стаята на Мадам, което страшно ме радва. Тук е доста задушно.
— Льоня, понякога ми се струва, че все още си малко момче — казва Мадам. — Не трябва да си такъв наивник.
— Защо?
— Трудно се живее така.
— Никой не ми е обещавал, че ще е лесно.
Вървя до Мадам и се питам как ли изглеждаме в очите на другите. Бледият и висок Стрелец може да бъде син на Мадам, но двамата изобщо не си приличат. Същинска визита на предрешен аристократ в евтин бордей.
— Стъпалата са стръмни — предупреждава ме Мадам.
— Спомням си.
Влизаме в зоната за отдих и развлечения и момичетата под чадърите поздравяват Мадам с одобрителни писъци. Геят, който се плацика във водата досами брега, припряно се изправя и маха с ръка. Под бар плота се подава чорлавата глава на Компютърния Маг и веднага се мушва обратно.
— Виждаш ли, Вики я няма — високо ми казва Мадам. Покровителствено слага ръка на рамото ми: — Момичета, Стрелеца ще почака приятелката си! Не се дръжте зле с него!
Общо взето всички отговори са в смисъл, че непременно ще се държат зле с мен, но това ще ми хареса. Мадам се заканва на момичетата с пръст, после тръгва към бар плота. Магът се показва, сякаш усетил приближаването й.
— Поговори със Стрелеца — ласкаво го моли Мадам. — Той има някои въпроси… отговори на всичките.
— На всички до един? — пита Мага.
— Абсолютно.
— Е, Мадам, аз не съм ви дърпал за езика! — заявява Мага.
— Де да имаше нужда от това… — въздъхва Мадам.
Изчаквам Мага на масата, която е малко отдалечена от останалите. Няма защо момичетата да слушат разговора ни.
— Шампанско! — заявява Мага, когато стига до мен. — Здрасти, Стрелец! Ти пиеше шампанско, нали така? Аз не го пия, много е газирано, после ми къркорят червата!
Той се движи някак странно. Много равномерно, сякаш върви по асфалт. Поглеждам стъпалата му — те не докосват пясъка. Босите крака на Мага са обути с износени чехли, от които израстват миниатюрни пърхащи крилца.
— Шампанско пия само с женска компания — възразявам аз. — Там има ли водка?
— Там има всичко! — Мага трясва на масата бутилка ликьор с отровно-виолетов цвят и изчезва с отхвърленото „Абрау-Дюрсо“. След минута, все така реещ се над плажа, той се връща с водка „Урсус“, кристална кана, пълна с вода, и пликче „Зуко“.
— На, разбъркай си го!
Никога не съм опитвал „Урсус“, но съм чувал, че водката е добра. Наливам си малко с надеждата, че подсъзнанието ми ще докара вкуса до нужната кондиция. Мага грабва каната, изсипва вътре пликчето и разбърква сместа, като вместо миксер използва дланта си.
В края на краищата, сме във виртуалността… тук няма микроби. Изпивам на екс водката и си сръбвам направо от каната. Питам:
— Откъде се снабди с такива обувки?
— С чехлите ли? А, днес ги направих… писна ми да затъвам в пясъка. Разбираш ли, в Дийптаун може да се върви само по пода. Така че се наложи да залепя за подметките парчета от подовото покритие. И сега няма проблеми — разхождай си се по въздуха, докато не се умориш!
Мага се кикоти и започва да ситни на едно място, като се издига почти до равнището на масата. После свива краката, пльосва се в креслото и отваря шишето с ликьора. С мляскане се впива в бутилката.
— Много е шик! — заявява той. — Сладко та дрънка! Истинско кюрасо!
— Целия ден ли прекарваш тук? — интересувам се аз.
— Ден ли? Ха! Излизам оттук само за да хапна и, пардон, за да отскоча до тоалетната.
— Мадам казва, че цялата защита тук се крепи на теб…
— Меко казано! Тук всичко се крепи на мен.
— Може ли да влезе външен човек?
— А как щяхме да се издържаме, ако не ги пускахме?
— Имам друго предвид. Възможно ли е да се проникне в служебните помещения на бордея.