Бяха тук от три години. В началото четиримата действаха от апартамента й в Тел Авив. Там обаче имаше твърде много очи, твърде голяма вероятност дейността им да привлече нежелано внимание, особено след като мисиите им станаха по-дръзки и атмосферата се сгорещи. Отначало се преместиха във вила в околностите на Беершева. После дойдоха тук в търсене на по-голямо уединение.
През 60-те това място било процъфтяващ, макар и отдалечен мошав. Селището отдавна беше изоставено, сградите му бяха превзети от скорпиони и саламандри, зелени градини бяха потънали под одеяло прах и бурени. Групата се настани тук, приведе мястото във форма, инсталира слънчеви панели за електричество и сателитна система за телефон и интернет. Нямаше да останат вечно. Правило номер едно в тяхната работа: никога не пускай корени, винаги бъди готов да се преместиш при първи сигнал. За момента обаче мястото отговаряше идеално на нуждите им.
Тя беше платила за всичко, както винаги. Не им казваше как, но и те не питаха. Правило номер две: без ненужни въпроси. Четиримата бяха близки, семейство, но в живота й все още имаше неща, които не трябваше да споделя. Другите не знаеха дори истинското й име. И това щеше да си остане така. Миналото беше минало.
Стигна селището за по-малко от осем минути, като измина последните четиристотин метра на спринт. Светлините на Тамар бяха угасени — явно си беше легнала рано. Фаз, ако можеше да се съди по призрачните сивкави отблясъци от прозореца, беше, както винаги, в техническата стая, приведен пред някой монитор и бродещ из дебрите на кибер пространството. Фаз беше черната овца — със смесен арабско-израелски произход, навъсен, затворен. Технически гений, един от най-добрите хакери в бизнеса, така че фактът, че рядко казваше нещо, нямаше значение. Всички бяха полезни по свой начин. Той можеше да прониква в чужди компютри, да заразява с вируси и да използва оръжие. Това бе единственото, което имаше значение. В края на краищата никой не се беше включил в групата, за да си приказва с останалите.
Облегна се на стената до един от джиповете и разтри прасците си, като дишаше дълбоко, после надникна в техническата стая. Фаз седеше с гръб към нея, приковал поглед към екрана. Около главата му имаше ореол от цигарен дим.
— Има ли нещо?
Той протегна ръка настрани и обърна палец надолу като римски император, решаващ съдбата на победен гладиатор. Това беше жестът му през последните шест дни, откакто се разчу за убийството и те бяха проникнали в централния компютър на израелската полиция, за да следят разследването. Каквото и друго, да правеха, глупаците в сини униформи определено не се приближаваха до извършителя.
— „Барън“?
Отново палец надолу.
— Сигурен?
— Да.
По-подробен отговор от Фаз едва ли можеше да се получи. Тя му каза да продължава, излезе и прекоси двора до своето жилище, където се съблече и влезе под душа. Дръпна завесата, завъртя кранчетата и пристъпи напред, без да чака водата да се стопли. Отметна глава и остави струите да заиграят по лицето и гърдите й. Мина една минута. Внезапно тя се напрегна и рязко се обърна, когато от другата страна на матовата завеса се появи силует. Вдигна инстинктивно юмруци, но ги отпусна, когато чу гласа на Тамар.
— Аз съм. Не беше заключено.
Тя дръпна завесата, без да се опитва да скрие голотата си. Тамар стоеше от другата страна — стройна, тъмнокожа, с късо подстригана коса и торбеста бяла тениска, спускаща се почти до коленете й.
— Добре ли си? — нежно попита тя.
Дина кимна.
— Безпокоях се за теб.
— Нищо ми няма.
— Наистина ли?
— Наистина.
Стояха една срещу друга, водата продължаваше да шурти по главата и гърба й и да пръска по плочките на банята. После тя се усмихна и отстъпи встрани. Тамар съблече тениската си през главата, разкривайки малки стегнати гърди и малък черен кичур косми между бедрата си. Пристъпи под душа и се прегърнаха.
— Ще ги пипнем, Дина. Обещавам ти, ще ги пипнем.