Папката от 1931 г., която си беше истински исторически документ с пожълтели осемдесетгодишни страници, се оказа много по-оскъдна. Въпреки това именно тя привлече вниманието на Халифа.
Имаше показания от хора, които бяха познавали или са били свързани с Пинскър; най-дългото и подробното беше от жена на име Омсаид Гумсан, хазяйка на Пинскър в Ком Лола.
В нощта на изчезването си англичанинът току-що се бил върнал в Луксор след почти тримесечно отсъствие — често го правел, обясняваше жената, изчезвал за седмици и се появявал най-неочаквано, поради което тя винаги настоявала да си плаща наема предварително. Някъде през малките часове чула мотоциклета му в алеята зад къщата. Той дори не влязъл в постройката и на следващата сутрин го нямало никакъв, макар че моторът още бил там и торбата на багажника била с разкопчани ремъци. Свикнала с постоянните му изчезвания и появявания, жената нямало да обърне особено внимание, но тази сутрин, неясно и за самата нея защо, имала чувството, че се е случила трагедия. Споделила с брат си, който пък се свързал с полицията.
Другите показания бяха по-кратки и не така информативни, макар че един мъж — Мохамед ел Бадри от Шейх Абд ал Курна — твърдеше, че е видял Пинскър, най-вероятно пиян като свиня, да върви към хълмовете и да отпива от бутилка. Имаше фотография на мотора на англичанина, копие от афиш с молба всеки, който знае нещо, да се свърже с полицията или със старейшината на селото си, както и телеграма от Върховния британски комисар сър Пърси Лорейн, призоваваща властите в Луксор да направят всичко по силите си да открият мистър Пинскър.
Всичко това беше много интересно. Но документът, който накара сърцето на Халифа да се разтупти бясно, беше скрит в един джоб на гърба на папката. Две страници, изписани на ръка от колега археолог на Пинскър, съпроводени от скеч на изчезналия — просто и същевременно внушително изображение на облечена в кожа фигура с лице, скрито зад някаква маска — и подписано с име, което беше повече от познато на Халифа: Хауърд Картър.
Отвори папката, извади писмото и го прочете за десети път, като се дръпна настрани, когато възрастният мъж завърши молитвата си и седна на мястото до него.
Елват ел Дибан
Луксор 14 септември 1931 г.
„Уважаеми кап. Сюлейман,
Във връзка с Вашето запитване относно мистър Самюел Пинскър, надявам се, че описаното по-долу ще Ви бъде от полза.
В нощта на изчезването на мистър Пинскър, на 12 септември, аз се оттеглих рано след вечеря с мисис Нюбъри, Лукас, Календър и Бъртън.
Малко преди десет бях събуден от мотоциклет, приближаващ откъм Дра Абу ел Нага. Скоро след това се чу чукане на външната врата, съпроводено от гласа на мистър Пинскър. Изглеждаше много пиян и крещеше несвързано пълни дивотии от рода на «Открих го, Картър» и «Цели километри». Безобразието продължи няколко минути, след което му извиках да се маха и той си замина. Не разговаряхме лице в лице.
Познавам мистър Пинскър от три години, като миналата година той работи известно време с мен и мистър Календър по укрепването на входа на гробницата на Тутанкамон. Доколкото зная, той е бил и съветник на мистър Уинлок в Деир ел Бахри, както и на мосю Шеврие в Карнак.
Макар да не обичам да бъда буден по този начин, не тая лоши чувства към мистър Пинскър и се надявам той да бъде открит в най-скоро време и в добро здраве.
Ако мога да ви бъда полезен с каквото и да било и т.н.
— Тескере.
Без да вдига глава, Халифа извади полицейската си значка и я показа. Кондукторът я погледна, изсумтя и продължи нататък. Халифа продължаваше да се взира в документа, без да обръща внимание на подозрителните погледи, които значката му предизвика у останалите пътници.
Оригинално писмо на Картър — човек не попадаше всеки ден на подобно нещо, особено с рисунка от ръката на великия археолог. Споменаването на други разкопвачи от онова време го правеше двойно по-интересно и предлагаше бегъл поглед към златната епоха на археологическите открития в Египет. Когато Халифа съобщи на куратора на Дома на Картър на западния бряг за находката, онзи едва не се втурна по жицата на телефона към него, толкова много искаше да се добере до документа.
Освен с историческото си значение, писмото беше заинтригувало Халифа най-вече с думите, които Пинскър изкрещял пред къщата на Картър в нощта на изчезването си. „Открих го, Картър. Цели километри.“ Какво означаваше това?