За синайската операция на Кременко, която представляваше интерес за Бен Рои, досиетата не съдържаха почти нищо. Момичетата бяха наемани в родните им страни, пращани в Египет и прехвърляни през границата от бедуини. Същото, което му беше казала и Хилел.
Като че ли беше попаднал в задънена улица. Но точно тогава се случи един от онези щастливи обрати, които бяха в състояние да преобърнат цялото разследване. Той имаше човек в Абу Кабир, бивш полицай, станал по-късно надзирател. Надзирателите бяха информирани хора и Бен Рои реши да се свърже с него и да го поразпита. Току-виж се появило нещо интересно.
И ето че наистина се появи.
Оказа се, че преди осемнайсет дни Генадий Кременко е имал посетител. Жена. И не коя да е, а Ривка Клайнберг.
Затова сега пътуваше към Абу Кабир, за да побъбри с човека, когото наричаха Училищния директор заради възрастта на някои от момичетата му. Бен Рои хвърли поглед към купчината торби на съседната седалка, изпревари поредния автовлак и вдигна над сто и двайсет километра в час. Бяха му разрешили да се срещне с Кременко само за един час и не искаше да закъснява.
Египет
За разлика от намиращия се на шейсет километра на юг Луксор, градчето Кена, кацнало на завоя на Нил, откъдето идваше и името му, не беше направило много отстъпки за чуждестранните посетители. Нямаше скъпи хотели и ресторанти, предлагащи риба с пържени картофи и английски закуски, всички знаци бяха само на арабски. В градчето почти не се появяваха туристи, а малкото, които все пак идваха, обикновено разглеждаха храма на Хатор в Дендера от другата страна на Нил и се намираха под засилена полицейска охрана. През 90-те „Ал Гамаа ал Исламия“ бяха извършили няколко атентата в района и никой не искаше да рискува.
Ибрахим Садек живееше в квартал край реката, на пет минути от центъра. Уреждането на срещата не беше лесно — бившият полицейски началник държеше на уединеността си и не обичаше посетители. Молбата на Халифа да обсъдят случая „Пинскър“ обаче го беше заинтригувала и след малко увещания той се съгласил да му даде аудиенция стига да е кратка. Халифа се обади предварително веднага щом слезе от влака, и бе пуснат в жилищния блок секунди след като натисна звънеца. Садек го очакваше пред вратата на апартамента си — висок, слаб саиди с късо подстриган, сива коса, златни очи и развалени зъби. Двамата се ръкуваха, размениха обичайните любезности и влязоха вътре.
Садек беше служил преди времето на Халифа. Халифа го беше мяркал на два пъти при официални случаи, но никога не бе разговарял с него. Знаеше обаче репутацията му. Садек беше труден човек. Не като началник Хасани и предшественика му Ехаб Али Махфуз. Те бяха трудни предимно във физически смисъл, с юмруците си. Садек беше по-скоро човек на ума, интригант и манипулатор. Докато Хасани и Махфуз, без да се замислят, запретваха ръкави и се заемаха със заподозрения, Садек предпочиташе да се спотайва в сенките и да подръпва струните, докато други си цапат ръцете. И полицаи, и цивилни се бяха страхували от него. Носеха се слухове, че по негово време държавните мъчители са нямали нито миг почивка.
Домакинът въведе Халифа в дневната — спартански обзаведена, спретната, функционална, — където им бе поднесен чай от добре облечена жена, вероятно съпругата на Садек. След като тя излезе, бившият началник се облегна в стола си и сложи чашата на коляното си. В стаята се чуваше тихият шепот на климатик; от кухнята се чуваше пукането на електрически уред за избиване на мухи. Халифа намери звука за смущаващ. Беше чувал, че електричеството е било едно от любимите средства за разпит на Садек.
— Е, инспекторе, значи се интересувате от човека без лице.
Без общи приказки, направо по същество, с едва доловимо ударение върху „инспекторе“, колкото да напомни на Халифа мястото му в йерархията. Налагаше се да внимава. Не беше разумно да се изпречва на пътя на Садек, дори и да беше пенсионер.
— Вие сте водили разследването — започна Халифа и извади по-късното досие от найлоновата торба. — Просто исках да изясня някои неща.
— Четирийсет години след събитието?
— Един приятел спомена за случая. Реших да погледна. Просто личен интерес.
Реши, че е по-добре да не споменава Бен Рои. Беше чувал, че братът на Садек е бил пленен от израелците в Рамаданската война през 1973 г., така че домакинът му едва ли би се съгласил да помага на техен детектив, било то и индиректно. Садек се взираше в него. Очите му бяха като на влечуго, сякаш не мигаха. За момент изглеждаше, че ще поиска повече подробности. За облекчение на Халифа обаче гой остави чая си и протегна ръка.