— Покажете.
Халифа се наведе и му подаде папката. Садек сложи очила и я отвори.
— Отдавна не бях виждал това — промърмори той, докато прелистваше съдържанието. — Първият ми случай, след като ме направиха старши инспектор. Доста паметно начало.
Извади една фотография и я вдигна към светлината. Тялото на Пинскър седеше облегнато в задния ъгъл на гробната камера, мумифицирано от сухия пустинен въздух. Главата беше отметната назад, кожата бе съсухрена и неестествено опъната, сякаш скелетът бе увит в мръсна опаковъчна хартия. В едната си ръка държеше кожена маска с ремъци и катарами; на мястото на лицето му имаше само равна повърхност, съвсем гладка, ако не се броят двете малки дупки на очите, лишената от устни цепка на устата и лека издутина в средата, която трябваше да е нос.
— Красавец — изсумтя Садек и върна снимката в папката. — Виждал съм доста грозни мъртъвци през годините, но този… предполагам, че сте прегледали доклада от аутопсията.
Халифа наистина го беше прегледал. Доста неприятно четиво. Освен че си беше счупил двата крака, дясната ръка и три ребра при падането в шахтата, Пинскър също така бе спукал далак и беше получил сериозни разкъсвания по тила. Въпреки раните си някак беше успял да оцелее, тъй като бе изпълзял в камерата и беше направил груби шини за счупените си крайници и превръзка на главата. Въпреки че възрастта и състоянието на тялото не позволяваха категорични заключения, според патолога англичанинът е останал жив най-малко два или три дни, преди да умре от обезводняване, загуба на кръв и вътрешни травми. Краят му определено не е бил безболезнен.
Садек затвори папката и свали очилата.
— И какви неща искате да изясните?
— Свързани са предимно с показанията на жената — отвърна Халифа и взе папката. — Въпросната мисис…
Прелисти бележките си и намери името.
— … Бауърс. В показанията й има неща, които не разбирам.
Садек вдигна чашата си, отпи и му даде знак да продължи.
— Според разказа й тя се разхождала из хълмовете със съпруга си и спряла да…
Отново се консултира с бележките си, за да цитира дословно.
— „Да свърши онова, което трябва да свърши една дама“, което вероятно означава…
— Да се изпикае.
— Именно. Изгубила опора, подхлъзнала се, затъркаляла се назад по склона и паднала в шахтата.
Погледна Садек, който кимна леко, за да покаже, че хронологията е вярна.
— Освен това казва, че не е забелязала шахтата, защото била покрита с клони.
Този път Садек не кимна, а само се загледа в Халифа. В ъгъла на устните му заигра едва доловима усмивка.
— Вие сте снели показанията й, нали? В деня на инцидента, след като я откарали с хеликоптер до болницата в Луксор.
— Доколкото помня, да.
— Знам, че е било отдавна, но помните ли в какво състояние беше? Имаше ли сътресение, беше ли объркана?
— Тя беше хауагая. Доколкото имам опит с тях, всичките са объркани.
Халифа се усмихна на шегата.
— Имам предвид…
— Много добре знам какво имате предвид. — Устните на Садек се извиха още мъничко, усмивката стана по-явна, сякаш четеше мислите на Халифа и това го забавляваше. — И не, жената изобщо не изглеждаше объркана. Тъкмо обратно, беше доста на себе си, като се има предвид, че преди малко бе паднала в шестметрова дупка и беше открила мъртвец на дъното й.
— Значи е била категорична за клоните, че са покривали шахтата?
— И още как. Абсолютно категорична.
— Именно това не разбирам. Щом клоните са били върху шахтата…
Не довърши. Садек вдигна ръка, за да го накара да замълчи. Вече се усмихваше широко, макар очите му да бяха като от стомана — доста изнервяща комбинация, сякаш част от него се радваше на Халифа, а друга го предупреждаваше. От кухнята се чу пукот — поредната муха беше срещнала смъртта си.
— Казаха, че сте схватлив — след кратка пауза каза той.
— Моля?
— Хасани, Махфуз. И други, с които разговарях. Един от най-острите умове в полицията. Виждате неща, които другите не забелязват.