Остави чашата си и постави ръце върху облегалките на стола си. Пръстите му се извиха около дървените краища, оформени като скарабеи. Халифа забеляза, че ноктите на палците му са много по-дълги от тези на другите пръсти, сякаш си ги пускаше нарочно.
— А също и непокорен, доколкото разбрах. Нещо, което нямаше да ви се размине по мое време. Тогава никой не се осмеляваше да не се подчини.
Усмивката му се стегна, очите му станаха по-студени. Халифа се размърда в стола си. Не знаеше какво означава всичко това. Питаше се дали не е направил някаква грешка. Нещата в Египет може и да се променяха, но въпреки това трябваше да си отваряш очите на четири, особено в компанията на скорпиони като Садек. Отново настъпи неловко мълчание. После, за негова изненада, бившият началник вдигна ръце и бавно запляска, сякаш го аплодираше.
— Много добре, инспекторе. Дори професорът, който изследва гробницата, не забеляза проблема с клоните. Аз обаче го забелязах. А сега и вие. Много добре.
Върна ръцете си върху облегалките и левият му показалец започна да почуква по дървото. Откъм антрето се чу изщракване, външната врата се отвори и затвори. Вероятно жена му беше излязла.
— Веднага щом онази хауагая ми каза за клоните, разбрах, че нещо не е наред. Отначало и аз като вас си помислих, че е била объркана и не си спомня точно. Тя обаче беше непреклонна. Шахтата била покрита с клони. Което означаваше, че те са се озовали там след падането на Пинскър, иначе той щеше да ги бутне. И тъй като на десет километра от мястото не растат дървета, значи някой нарочно ги беше отнесъл там. Имаше възможни обяснения, но най-очевидното бе, че някой е искал или гробницата, или Пинскър да не бъдат открити. А очевидното обяснение на това е, че…
— Падането на Пинскър не е било нещастен случай.
Садек отново плесна бавно с ръце. Явно питането на Бен Рои се оказваше далеч не толкова рутинно, колкото бяха очаквали.
— За това в доклада ви не се споменава нищо — рече Халифа.
— Предвид обстоятелствата реших, че е по-добре да се изразявам по-просто.
— Но този човек е бил убит.
— Това е един начин да се гледа на случая.
— Има ли други?
— Винаги има друг начин да се погледне на нещата, инспекторе. Ако съм научил нещо през четирийсетте си години в полицията, то е, че нищо не е абсолютно ясно и еднозначно.
Той отново отпи от чая и погледна Халифа в очите, сякаш го предизвикваше да оспори думите му. Халифа и преди си бе имал вземане-даване с хора като Садек — всъщност през цялата му кариера — и знаеше кога е време да натисне и кога да си затрае. Сега бе време за второто. Седяха мълчаливо, Халифа местеше крака, Садек отпивате от чая си. Накрая бившият началник кимна, пресуши чашата си и я остави.
— Личен интерес, казвате?
— Да, господине.
— Сигурен ли сте?
Садек прикова Халифа с твърдия си поглед.
— Сигурен съм.
— В такъв случай не виждам причина да ви държа на тъмно. В края на краищата беше отдавна. И по свой начин правосъдието беше раздадено.
Той посочи найлоновата торба в краката на Халифа.
— Предполагам, че вътре е делото за изчезването на Пинскър?
Халифа потвърди. Садек му направи знак да му го подаде.
— Идентифицирахме тялото на Пинскър доста бързо — каза той, като отново си сложи очилата и прелисти съдържанието на папката. — Не носеше никакви лични документи, но хората рядко забравят подобно лице. Имаше доста курнави, които го помнеха, дори след четирийсет години. След като научихме името му, останалото беше лесно — просто трябваше да изровим бележките около изчезването му. И след като ги изровихме, не ни отне много време да стигнем до дъното на нещата.
Садек извади един лист от папката и го подаде на Халифа. Това бяха показанията на мъж, който твърдеше, че е видял пияния Пинскър да се изкачва по Тиванските възвишения. Мохамед ел Бадри от Шейх Абд ал Курна.
— Познавах хора от Ел Бадри — каза Садек. — Лоши хора, все създаваха неприятности. Старият Мохамед още беше жив. Прибрахме го, понатиснахме го. Беше корав орех, но накрая се разприказва. Всички го правят.
Той прибра листа в папката.
— Оказа се, че Пинскър изнасилил сестра му. Момиче на име Иман. Сляпо, нямало дори двайсет. Замъкнал я при реката, понабил я, направил си кефа. Тя се е съпротивлявала, опитвала се е да се освободи, но той бил твърде силен за нея. Не бих повярвал на нито думичка от човек от онова село, но Мохамед имаше очевидец, който потвърди историята. Местен човек, уважаван. Бил хлапе по онова време, излязъл да лови риба през нощта, когато се случило. Чул плача на момичето, видял всичко. Разказал на жителите на Ел Бадри, на Мохамед и двамата му братя… Е, годината е била трийсет и първа, хората не са забравили старите порядки. А вие знаете какви хора са фелахите. Горди. Правят нещата по техния си начин.