Излезе и огледа пейзажа. Със същия успех можеше да се намира и на Марс — не се виждаше никаква следа от човешко присъствие. От какъвто и да било живот. Изчака минута, после отиде при оградата и отмести бодливата тел на мястото, където я бяха прерязали.
Прекара джипа през отвора, сложи египетските номера, върна бодливата тел на мястото й и натисна газта. До Кайро имаше близо четиристотин километра, а тя искаше да стигне дотам и да се върне преди зазоряване.
Тел Авив
— Мислиш ли, че „Барън Корпорейшън“ са замесени в секс трафика?
Натан Тират едва не изплю бирата.
— Това някаква шега ли беше?
Изражението на Бен Рои предполагаше, че и самият той не е сигурен.
— Знам, че изглежда малко вероятно…
— Не малко вероятно, а абсолютно сюрреалистично, мамка му.
Тират се залюля в стола си с бутилка в ръка.
— Стига, Ариех. Това е компания с… колко, някъде между четирийсет и петдесет милиарда оборот. Прави десет милиарда печалба според песимистичните преценки. По-вероятно към двайсет. И ти си мислиш, че заработват странично с нелегална проституция? Сериозно ли ми говориш? Как ги виждаш подобни неща?
Бен Рои призна, че не ги вижда. Не ги виждаше от самото начало, още откакто „Барън“ и трафикът се оказаха елементи от едно и също уравнение.
— Иначе би се получила хубава история — продължи Тират. — Страхотна история. „Световен гигант в областта на минното дело забъркан в своднически скандал в Светите земи“. — Прокара пръст през въздуха, сякаш проследяваше невидимо вестникарско заглавие. — Сензация като тази може да изстреля кариерата ми направо в космоса. И да ме осигури до края на живота ми.
Бен Рои го посъветва да не храни особени надежди и отпи от своя туборг. Седяха на каменна маса пред един бар на „Дизенгоф“. Бяха най-дъртите наоколо, най-малко с десетина години по-стари от всички останали. Около тях млади създания с дизайнерски дрехи пиеха дизайнерски питиета, бъбреха и се смееха, наслаждаваха се на залязващото слънце, преди да продължат към нощните клубове. Бен Рои още нямаше четирийсет, но в подобно обкръжение се чувстваше едва ли не като изкопаемо. Макар и не до такава степен като Тират, който с ясно изразеното си шкембе, кожения елек и посивяващата коса, вързана на опашка, приличаше на динозавър от някоя не особено успешна рок група от 70-те.
— А да си чувал „Барън“ да са замесени в каквато и да било съмнителна дейност? — попита той.
Тират се беше заплеснал по едно момиче от съседната маса, чиито гърди преливаха от дълбоко изрязаното деколте. Наложи се Бен Рои да повтори въпроса, за да привлече вниманието му.
— Колегата ти ме попита същото, когато ми се обади завчера — отвърна Тират и с неохота се откъсна от гледката.
— И?
— И нищо. Или поне никой нищо не е успял да надуши. Те са огромна компания, така че бих останал изненадан, ако няма нещо. Всички са такива. Малко счетоводна изобретателност, леко престъпване на някой закон за опазването на природната среда, неофициални изказвания срещу конкуренцията… Както казах и на приятеля ти, целта им е да правят пари, а не да печелят награди за най-печените симпатяги.
Тират изпи бирата си на две големи глътки и остави бутилката на масата да прави компания на предишната.
— Между другото, имаш свястно момче — добави той. — Интелигентно. Трябва да го задържиш. Току-виж ти помогнал за решаването на някой и друг случай.
Запали цигара и си взе шепа солени бадеми от купата. Погледът му отново се стрелна към момичето с дълбокото деколте.
— Няма съмнение, че „Барън“ са потайни — продължи той, като се обърна към Бен Рои. — Дори по стандартите на компании от техния калибър. Много внимателно следят имиджа си, не обичат да им се задават въпроси. И като частна корпорация, естествено, не са открити за задълбочени проверки, за разлика от акционерните дружества. Така че кой знае, може да имат няколко скелета в килерите си. Но честно казано, Ариех, не мога да си ги представя замесени в нещо като секс трафик. Или убийство. Предполагам, че биеш натам.