Постът регионален директор на „Барън“ за Северна Африка вероятно предполагаше повече работа от онази, която вършеше в действителност. Всички тежки преговори около сделката се водеха директно от Хюстън. Неговата роля бе по-скоро представителна. Като шеф на офиса в Кайро, той се срещаше с големите клечки в Египет водеше ги на скъпи вечери като днешната в „Джъстин“, плащаше на хората, на които трябваше да се плати, и летеше всеки месец до Луксор, за да проверява как върви строежът на новия музей, до чието откриване оставаха по-малко от две седмици. В общи линии, беше лицето на „Барън“ на място. А също очите и ушите на компанията. Покрай големите надежди, възлагани на газовото находище в Сахара, „Барън“ полагаше всички усилия да угоди на политическите настроения в страната (особено след като на Мубарак му духнаха под опашката) и Чад Пъркс беше идеалният човек за целта. Харесваше му да си мисли, че ако и когато получеха концесията, ролята му ще бъде точно толкова важна, колкото на онези, които реално договаряха подробностите по контракта. Факт, отразен в подмокрящия бонус за добро представяне, който щеше да получи след окончателното подписване на сделката.
Повече от щедра заплата, чудесно тлъсто пенсионно осигуряване, луксозен апартамент на брега на Нил, внушително звучаща, макар и леко раздута титла — да, помисли си Чад, животът определено бе сладък.
Или поне беше, докато някой не приближи зад него, преметна корда през врата му, дръпна го рязко от парапета и го събори на пода.
Чад Пъркс имаше много достойни за възхищение качества, но храбростта не беше сред тях. Известно време рита и се съпротивлява, по-скоро инстинктивно, отколкото от вродено желание да се бори срещу нападателя, след което се отпусна. За миг видя размазано „Рамзес Хилтън“ от другата страна на реката и долови смътен, мускусен аромат на дезодорант — човек забелязва шантави неща, когато го душат. После внезапно се озова забил лице в килима на дневната, а кордата вече я нямаше. Сви се на кълбо, като кашляше, давеше се и отчаяно се опитваше да сглоби на арабски израза „Моля ви, не ме наранявайте“. Подобно на храбростта, езиците не бяха силната му страна.
Нямаше нужда да се безпокои за това. Нападателят му заговори на английски. Фактът, че гласът бе женски, събуди за миг надежда у него. Опреният пистолет в слепоочието му обаче бързо я пропъди.
— Искам да знам какво прави компанията ти в Египет — изсъска гласът. — Какво точно прави. И ако се опиташ да ме баламосваш, ще ти пръсна шибаната кратуна.
Чад я увери, че единственото му желание е да й сътрудничи напълно.
— Добре. А сега почвай да говориш.
И Чад заговори.
Йерусалим
В неделя сутринта Бен Рои стана рано. Описа в четири страници всички ключови моменти от случая и ги прати на Халифа. После за всеки случай потърси в Гугъл информация за автомобилната катастрофа, убила жената на Натаниел Барън. Нямаше повече подробности от онези, които вече знаеше от Натан Тират. Колата й излязла от пътя северно от Хюстън и се блъснала в телеграфен стълб. Жената умряла на място. Един очевидец твърдеше, че видял друг човек в колата малко преди катастрофата, но никой не потвърдил показанията му и подробното разследване стигнало до заключение, че става въпрос за злополука. След четирийсет минути сърфиране реши, че тази история е губене на време (целият случай като че ли бе свързан с много губене на време) и изключи компютъра. Обади се на Дов Зиски да му каже, че ще закъснее, купи букет рози от цветарницата срещу блока и отиде при Сара.
— Това пък какво трябва означава? — попита тя, когато му отвори вратата.
— Просто исках да те видя.
Той извади скритите зад гърба си цветя.
— Бях толкова зает с работа… Помислих си, че можем да закусим заедно и после да те откарам до градината.
— Трябва да съм там по обед.
— Чудесно. Значи може да прекараме сутринта заедно.
Тя го изгледа с подозрение.
— Това не е характерно за теб, Ариех.
— Какво не е характерно за мен?
— Да отсъстваш половин ден в разгара на разследване. Случило ли се е нещо? — Тонът й беше закачлив. — Хайде изплюй камъчето. Направил си нещо или искаш нещо.
— Просто искам да прекарам малко време с теб и Бубу. Липсвате ми.
Това беше самата истина. Нещо в случая — секстрафикът, загубата на Халифа — беше дръпнало някаква струна необичайно дълбоко в него. Снощи, след като се върна от Тел Авив, лежа в леглото и мисли за Сара и бебето. Искаше му се да са до него, обвиняваше се, че не са. Обикновено разследванията, особено натоварените като това, те откъсваха от хората, които обичаш най-много. А този случай като че ли го тласкаше обратно към тях. Все повече си мислеше, че наистина трябва да направят още един опит. Той трябва да направи още един опит. В края на краищата именно той беше пратил всичко по дяволите.