— Трийсет и пет години след станалото! — Бен Рои клатеше глава. — Стига, Баум, дори по твоите стандарти историята е съшита с бели конци. Пълен боклук.
— Парче по парче, Бен Рои. Така става работата. Парче по парче, докато не събереш картината. И ето ти още едно парче. Петросян е излъгал къде е бил в нощта на убийството.
Бен Рои отвори уста, но после я затвори. Това звучеше по-подозрително. Баум видя, че отново започва да печели позиции, и самодоволната му усмивка се разтегна още повече.
— Казва, че бил в покоите си, когато Клайнберг е била убита. Благодарение на пълноценната работа на твоето приятелче-педалче знаем, че въпросните покои имат отделен изход към улицата. А сега разполагаме и със запис как Петросян се разхожда из арменския квартал по времето, когато според собствените му твърдения е бил под завивките.
— Какъв запис? В арменския квартал няма никакви камери.
— Няма полицейски камери. Но онова магазинче „При Сами“ на ъгъла на „Арарат“ и „Свети Яков“ има охранителна камера над вратата. Намир прегледа записите за всеки случай. Както казах, добър детектив е той. Старателен. И какво мислиш, че откри? Кристално ясни картини на твоя сладък малък архиепископ, вървящ по „Арарат“ в шест и четири вечерта и обратно в осем и четирийсет и шест. Точно по времето на убийството, Бен Рои. Точно по време на убийството.
Вече беше набрал скорост и се наслаждаваше на самия себе си.
— Имаме съмнителен тип, ясен мотив и фалшиво алиби — изброи той на пръсти. Меки, дундести пръсти, които никога не бяха виждали нещо, дори далеч наподобяващо сериозна работа. — И в случай че все още те гризат някакви съмнения, разполагаме и със самопризнания.
Устата на Бен Рои отново се отвори и затвори, без нищо да излезе от нея. Баум кимна доволно — даваше си сметка, че е взел преднина. Вдигна лист от бюрото си и зачете бавно, наслаждавайки се на всяка дума.
— „Смъртта й тежи на моята съвест. Аз трябва да понеса вината. Аз я убих.“
Погледна към Бен Рои и го прочете отново, за да бетонира окончателно тезата си.
— Явно пропускам някакъв скрит смисъл във всичко това, но не мога да разбера какъв е той, ако ще от това да зависи животът ми. Може би ти ще ме просветлиш.
Сарказмът му бе неприкрит, предизвикателен.
— Той е казал това на теб? — попита Бен Рои.
— На друг архиепископ. Един от информаторите на Намир го чул и съобщил.
— Значи това не е официално самопризнание.
Баум не отговори, само се облегна, скръсти ръце на гърдите си и се залюля в директорския си стол. Сега той беше зад волана и го знаеше.
— Всичко това адски те вбесява, нали?
Бен Рои го изгледа кръвнишки.
— Адски те вбесява. Великият балаш, получил три почетни грамоти за отлична полицейска работа. Винаги стига до дъното на нещата. А този път си на резервната скамейка. Някой друг е разрешил случая и всички твои жалки следи се оказват трънки. Господи, сигурно страшно те боли.
— Боли ме — озъби се Бен Рои, — че си вдигнал на крака цялата арменска общност и едва не си предизвикал бунт заради доказателства, които всеки недоучил адвокат ще направи на пух и прах. Всичките ти улики са косвени, Баум. Не разполагаш с абсолютно никакви доказателства, които да свързват пряко Петросян с престъплението.
Баум спря да се люлее и се наведе над бюрото си.
— Ще ги получим, детектив. Повярвай ми, ще ги получим. Петросян е в ръцете ни и дори да не я е удушил лично, със сигурност знае кой го е направил. В момента криминалистите работят в апартамента му. Сега с Намир ще отидем да си поприказваме хубаво с него. А ти… — Той Размаха войнствено пръст към него. — Искам да си седнеш на бюрото и да попълниш белите петна.
— Ще присъствам на разпита.
— Ще присъстваш на шибания ми задник! — изкрещя Баум и в следващия момент се усети, че отговорът му не се е получил точно така, както възнамеряваше. Окопити се и продължи в същия дух: — Винаги си бил жалък кретен, Бен Рои, и повече няма да търпя това. Това е наше разследване, така че ще се съобразяваш. Ясно? В противен случай ще те разжалвам до шотер и ще даваш наряди в най-затънтената дупка, която успея да намеря. А сега слизай долу и се захващай за работа. Това е заповед.
Бен Рои впери гневен поглед в него, после тръгна към вратата. Когато стигна до нея, се обърна и каза: