Той стисна леко ръката й, дръпна от наргилето и бавно издиша тютюневия дим с ухание на ябълка. От съседните маси се чуваше бърборене и тракане на плочки домино. В увеселителния парк хлапета с викове скачаха върху гигантски трамплини и се пускаха по пързалки.
— Ха, Мохамед Сария ми каза чуден виц завчера — каза той, опитвайки се да я развесели и да я изтръгне от унеса й. — Мубарак, Кадафи, Бен Али и една камила пътували в балон. Изведнъж се надигнала буря…
Телефонът му иззвъня и Зейнаб се вцепени.
— Всичко е наред — рече той. — Всичко е наред.
Остави наргилето и извади мобилния от джоба си. Не беше домашният им номер. Нито на някой познат. Той й показа екрана, за да я успокои. Поднесе телефона до ухото си и чу пращене.
— Ало?
Пак пращене.
— Ало?
Нищо. Грешен номер. Или едно от онези автоматични обаждания, опитващи се да му продадат нещо. Понечи да прекъсне връзката, когато изведнъж чу:
— … с нас за добива на злато. Каза, че било важно.
Гласът — женски — сега се чуваше високо и ясно. Шумът премина в едва доловимо фоново съскане. Халифа махна ръката си от рамото на Зейнаб.
— Госпожица Райсули?
— Наричайте ме Салма, ако обичате.
— А аз съм Хасан — чу се мъжки глас. — Извинете, че закъсняхме с обаждането.
Тъкмо обратното, отвърна Халифа, не беше очаквал да ги чуе толкова скоро.
— Обикновено телефонът ни е изключен — каза жената.
— За да пазим батерията — добави мъжът.
— Но трябваше да уредим доставка на храна…
— … и така Ясмина от факултета ни предаде съобщението ви.
Говореха един през друг, допълваха изреченията си без никакво прекъсване. Халифа си ги представи как седят до телефона и се редуват да кажат своето.
— Е, как можем да ви помогнем? — попитаха те едновременно.
Халифа закри микрофона и се обърна към Зейнаб.
— Извинявай — рече той. — Трябва да говоря с тези хора. Имаш ли нещо против…?
Тя махна с ръка.
— Сигурна ли си? Мога да ги помоля да се чуем друг път.
Тя поклати глава и отново му даде знак да продължи. Той знаеше, че трябва да отложи разговора, но се надяваше, че няма да отнеме много време. Пък и наистина искаше да научи за онази златна мина. Докосна ръката й, каза беззвучно, че няма да се бави, след което се обърна и запозна двамата Райсули със ситуацията. Не с убийството, само с историята за Самюел Пинскър. Когато им каза за писмото на Хауърд Картър, единият от тях ахна, а другият подсвирна — трудно беше да определи кой как беше реагирал.
— Отдавна се носят слухове, че някой я е намерил — рече Салма. — Но честно казано, не вярвах. Никога не съм чувала за този Пинскър.
— Но сте чували за Лабиринта, нали?
— Абсолютно. Това е една от малкото древни златни мини, известни с конкретно име вместо общото „биа“.
— Древноегипетската дума за мина — уточни брат й.
След първоначалните смущения връзката беше кристалночиста. Направо не можеше да повярва, че говори с хора насред пустинята.
— И мината със сигурност е съществувала, така ли? — попита Халифа.
— И още как — каза Салма. — Всички гръцки историци споменават, макар че са писали петстотин години по-късно…
— Близо хиляда в случая с Диодор — обади се брат й.
— … но има и доста споменавания от самата епоха. В това число и два надписа, открити от нас самите.
Дигби Гърлинг беше споменал нещо подобно. Халифа хвърли поглед към Зейнаб, която седеше с ръце в скута, загледана към сватбарите и увеселителния парк от другата страна на улицата, и помоли за повече информация.
— Единият беше от графити в края на Уади ал Шагаб. Езикът е малко неясен… — каза Хасан.
— Че кога е бил ясен — обади се сестра му.
— … но в общи линии отбелязва минаването на конвой злато от мината до Нил. Вероятно надписът е бил оставен от някой от войниците, охраняващи конвоя. Има картуш на Рамзес Седми…
— … или може би Рамзес Девети.
— … което предполага, че мината вероятно е била експлоатирана и в самия край на Новото царство.
Отсреща се надигнаха писъци и ревове, когато гигантската хидравлична въртележка се вдигна високо във въздуха и започна да се върти. Халифа запуши ухото си с ръка.
— А другият надпис?
— От една скала над Уади Мине — каза Салма. — Открихме го миналата година, така че още не е публикуван. Той е особено интересен, защото засега представлява най-ранното известно споменаване на мината.