— От началото на Осемнайсета династия — уточни брат й. — От времето на Тутмос Втори.
— И в този случай езикът е доста неясен — каза Салма. — Но доколкото разбираме, това е някаква царска прокламация по случай новото посвещаване на мината. Ако изчакате за момент, ще…
Чу се шумолене на страници — вероятно Салма правеше справка с бележника си.
— Ето, намерих го. — Тя зачете: — „Долната земя на златото, открита от баща ми, която беше в царството на Хатор, сега е в царството на Озирис и златото е Негово, и Той е онзи, който притежава проходите й, така че отсега нататък ще бъде наричана шемут нет уесир, Проходът на Озирис.“
Чу се как тя захлопна бележника си или онова, от което четеше.
— Естествено има много възможни интерпретации — продължи Салма. — Но мисля, че в надписа се казва…
— Сигурни сме, че в надписа се казва… — обади се брат й.
— … че разработката на мината е започнала по времето на Тутмос Първи…
— … или вероятно на Аменхотеп Първи…
— … и че е станала толкова дълбока, че е преминала от патронажа на Хатор, която е египетското божество на минното дело, под патронажа на Озирис, който е бог на отвъдния свят. Ако сме прави, това е наистина необичайно. Повечето добиващи злато египтяни са копаели само открити траншеи. Дори когато са прокопавали мини, те не са били по-дълбоки от няколко десетки метра.
— И не забравяйте, че това е станало в самото начало на съществуването на мината — обади се брат й. — А тя е била разработвана още… около четиристотин години, или някъде там. Дори ако приемем, че е имало периоди, през които не е била използвана, потенциалните й размери са направо неописуеми. Нищо чудно, че са я наричали също така „биа уе аа ен нуб“.
— Най-голямата от всички златни мини — преведе Салма.
Халифа намери опипом наргилето и дръпна. Колкото и интересно да бе всичко това, все още се мъчеше да намери ясна връзка между златната мина отпреди три хиляди години и жената, удушена с гарота в йерусалимска църква. Вярно, „Барън Корпорейшън“ се занимаваха с добив на злато. А златото и насилието винаги вървяха ръка за ръка. Но въпреки това всичко му изглеждаше доста неубедително. И още по-неубедително, ако се включи и трафика на хора. Дръпна отново, погледна Зейнаб — тя все така гледаше право напред, унесена в мислите си — и зададе очевидния въпрос:
— Мината със сигурност ли е била изчерпана още през древността?
От другата страна се чу шепот.
— Въпросът е донякъде спорен — каза накрая Салма Райсули.
Не беше точно онзи еднозначен отговор, който очакваше.
— В какъв смисъл спорен?
— Херодот говори съвсем недвусмислено по въпроса — каза Хасан. — Той твърди, че мината била изоставена в края на Новото царство, защото цялото злато било изкопано. Но Диодор Сицилийски, който явно е ползвал различни източници от тези на Херодот…
— И този конкретно се смята за по-достоверен… — добави сестра му.
— Диодор просто казва, че местоположението на мината било забравено в хаоса в края на Новото царство. Това предполага, че тя не е била изчерпана, а просто изгубена. Със сигурност няма местни съобщения след края на Двайсета династия…
— Макар че има папирус от Късния период, който описва експедиция, опитваща се да открие мината — каза Салма. — Естествено тя едва ли би била организирана, ако не са смятали, че все още има какво да се добива от нея. За съжаление експедицията се изгубила в пустинята и всички измрели от жажда, така че търсенето им не се увенчало с успех.
— Простият факт е, че никой не знае — каза Хасан. — Лично аз съм склонен да вярвам на Херодот. Естествено, като моя сестра, Салма заема противоположното мнение. Невъзможно е да се каже със сигурност каква е истината.
— И положението ще си остане такова, докато някой не открие мината — добави Салма.
— Самюел Пинскър явно го е направил — промърмори Халифа и замислено дръпна от наргилето.
До него приближи младеж и започна да слага нови въглени на мястото на изгорелите. Халифа почти не го забеляза. Отново усещаше онова характерно гъделичкане по гръбнака. Не беше силно, но определено го имаше. Наведе се напред.
— Херодот споменава, че мината била толкова богата на злато, че човек можел…