Усмивката си остана, но очите на Петросян се присвиха едва забележимо. Може да беше сянка на съмнение или пък реакция на някаква прашинка. Така или иначе промяната беше само за миг.
— Според собствения ми опит въпросите за съвестта никога не са така прости, както изглеждат — каза архиепископът. — Те неизбежно пораждат дилеми и неочаквани последици. Човекът, който посвещава живота си на борба с покварен режим, оставя след себе си семейство, което бива преследвано от врага му. Вярващият, който изгаря на клада за вярата си, дава пример за страдание, който другите се чувстват длъжни да следват. Съвестта е коварен господар, детектив. В този случай обаче моята съвест е чиста, доколкото това е възможно. А сега, ако нямате нищо против, ще ви помоля за няколко минути уединение, за да се отдам на молитвите си.
Вратата зад Бен Рои се отвори. Той остана за момент, гледайки как старецът свежда глава и си мърмори нещо, след което излезе.
— Е?
Главен супер интендант Баум го чакаше в края на коридора, пребледнял и уплашен. Бен Рои поклати глава, предизвиквайки ругатни и ритане на стената.
Луксор
Когато Халифа пристигна в участъка в понеделник сутринта, във фоайето го очакваше посетител — Омар ал Зауи. Поздравиха се и се прегърнаха.
— Как е Раша? — попита Халифа, като махна на един полицай да им донесе чай и поведе Омар към стълбите.
— Добре, благодаря. А Зейнаб?
— Подобрява се с всеки изминал ден.
За първи път от девет месеца Халифа можеше да каже подобно нещо, без да има чувството, че изрича лъжа. Беше се страхувал, че снощната случка със сълзите при увеселителния парк ще влоши състоянието на жена му, но те като че ли бяха предизвикали някаква промяна у нея. Тази сутрин тя стана преди всички, приготви закуска — нещо, което не бе правила от много време — и настоя да заведе Юсуф на училище. Мъката вероятно още си беше там, хвърляше сянка върху очите и оставяше следи по лицето й, заглушаваше гласа й, но имаше и намек за целеустременост, което бе нещо ново. Докато изминаваше десетминутното разстояние до участъка, Халифа имаше чувството, че не се е чувствал така добре от цяла вечност.
— Предполагам, че посещението ти е делово — каза той, докато се изкачваха.
— Каква невероятна дедукция от твоя страна! — възкликна приятелят му, вдигна куфарчето и разгъна картата, която държеше.
— Резултатите от водата ли?
— Точно така. Съжалявам, че те накарах да чакаш.
Извинението беше ненужно. Откакто се беше задълбал в историята на Самюел Пинскър, любопитният случай с отравянето на кладенците на коптите беше останал на заден план. Нямаше съобщения за нови инциденти, във фермата на Атия всичко беше спокойно. Случаят още беше негов, но започваше да смята, че цялата история е буря в чаша вода.
— Ще ми кажеш, че водата се е развалила поради естествени причини, нали? — попита той.
— Ни най-малко — отвърна Омар. — Кладенците са били отровени, няма съмнение. И седемте.
— Три — поправи го Халифа.
— Седем. Поразрових малко и попаднах на още четири.
Халифа спря. Изведнъж Лабиринтът на Озирис започна да отива на заден план.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. И това са само кладенците, за които е съобщено. Може да има и други. Без майтап.
— Всичките ли са коптски?
— Четири.
— Доколкото мога да смятам, остават още три.
— Точен както винаги, сахиб.
— И?
— Трите други са собственост на мюсюлмани. Единият е бедуински, недалеч от Бир ел Гинди, един на малко стопанство при Барамия, а третият… не помня точно къде беше, но подробностите са тук.
Той вдигна куфарчето си. Халифа вече се опитваше да нагласи картина, която изведнъж се оказваше много различна от онази, която си бе представял в началото.
— Интересно беше — рече Омар. — Много интересно, важно, между другото. Мисля, че трябва да поговорим.
Той посочи нагоре по стълбите. Халифа го поведе към кабинета си на четвъртия етаж. Ибрахим Фати се беше настанил с крака на бюрото, хрупаше туршия и приказваше по телефона. Съседната стая се оказа свободна и влязоха в нея.
— Направих кратко обобщение на ситуацията — каза Омар, след като останаха насаме. Отвори куфарчето и извади подвързани със спирала листа. На първата страница пишеше „Предварителен доклад за ограничени хидрогеологични аномалии в Сахара ал Шаркия“. — Но може би ще е по-лесно, ако ти обясня с няколко думи. Ако нямаш нищо против, би ли разчистил?