Започна да развива картата, а Халифа разчисти едно от бюрата и помогна на приятеля си да затисне краищата на картата с чаша, пепелник, перфоратор и копие на „Пълен наръчник на египетския полицай“. За първи път от двайсет години намери полезно приложение на тази книга. За разлика от картата в кабинета му, която показваше целия Египет, тази покриваше само малка част от страната — правоъгълника пустиня, очертан от Нил на запад, Червено море на изток и шосета 88 и 89 на север и юг. В объркващата плетеница от уади, черни пътища и гебели имаше седем малки кръстчета, отбелязани с червено мастило. Отровените кладенци, предположи Халифа. Запали цигара и двамата с Омар се наведоха над бюрото.
— Ще се опитам да бъда кратък и да не ти дотягам с лекции — започна Омар. — Но преди да стигна до кладенците… — той посочи седемте кръстчета, — … може би няма да е зле да те запозная с контекста, така че да получиш поне някаква представа за какво говоря.
Халифа дръпна от цигарата си и му направи знак да продължи.
— И тъй, централните области на Източната пустиня. — Омар сложи длан върху средата на картата. — Геологически тя се намира на ръба на така наречения Нубийски воден басейн — общо взето, огромен подземен пласт от наситен с вода полупропусклив пясъчник, вмъкнат между и прорязван от пластове непропускливи породи — базалт, гранит, глина и тъй нататък. „Затворен басейн“, както го наричаме ние. Водата е затворена под земята.
Халифа отново дръпна от цигарата си.
— Самата вода в по-голямата си част е невъзобновяема фосилна — продължи приятелят му. — Което ще рече, че е попаднала в скалите преди десетки, ако не и стотици хиляди години, и оттогава си е там. Има ограничена хидравлична проводимост поради гравитацията и разликите в атмосферното налягане, но няма да се впускам в обяснение на физиката на всичко това…
Халифа вече започваше да губи ориентация.
— … но като цяло водата е статична. Не се движи, не отива никъде, не се попълва, не намалява. Просто си стои в порите на пясъчника, затворена от непропускливите пластове, за които вече споменах. Представи си гъба, пъхната във водонепроницаем бетон, и ще получиш някаква представа.
Халифа виждаше през стъклената стена, че Ибрахим Фати продължава да говори по телефона. За щастие хрускането не се чуваше. Звукът открай време му беше неприятен, а точно сега не се нуждаеше от допълнителни дразнители.
— На практика всеки кладенец в Източната пустиня — говореше Омар, — както и в Западната, между другото, представлява сонда до тази статична водна система. Дълбочината варира на отделните места в зависимост от близостта на пластовете до повърхността и може да бъде от двайсет метра до два километра, но основният принцип винаги е един и същи. Ако трябва да използвам отново сравнението с гъбата, все едно да пъхнеш сламка през бетона и да изсмучеш водата.
Замълча за момент, за да може Халифа да проумее чутото, и продължи:
— Има обаче някои редки и доста интересни изключения.
Халифа наостри уши.
— В какъв смисъл изключения?
— На някои места геологията на басейна е много по-объркана — обясни Омар. — Пропукани непропускливи пластове, натрошен пясъчник, включения от силно натрошен варовик… както и да е, обещах да не те отегчавам с хидрогеоложки подробности. Достатъчно е да знаеш, че дълбоко под земята има разломи, които минават през басейна. Иначе казано, цепнатини. Най-често те са дълги само няколкостотин метра, но понякога могат да достигнат и километри, дори десетки километри. Почти като подземни тръби.
На вратата се почука и полицаят от фоайето влезе с поръчания чай. Омар го изчака да излезе и продължи:
— Както можеш да се досетиш, допълнителното пространство в тези цепнатини позволява по-голямо движение на водата. — Сложи три бучки захар в чашата си и разбърка чая. — Не става въпрос за пълноводни подземни реки или нещо такова, но водата пътува по начин, по който не може да го прави в други участъци. Обикновено движението е бавно, най-много няколко десетки метра в година. Ако цепнатината обаче е под наклон или ако някъде по дължината й прониква утаечна вода, движението може да бъде значително по-изявено. Миналата година направиха експеримент в Гебел Хамама, като вкараха боя в една цепнатина малко преди наводнение и тя измина почти пет километра за пет месеца.