Юристът моментално попита какво общо има това с „Барън Корпорейшън“. С неуловим жест Натаниел Барън го накара да си затвори устата. Горе-долу по същия начин Генадий Кременко бе затворил устата на своята адвокатка. И двамата бяха свикнали да им се подчиняват безпрекословно.
— Продължавайте, господин Бен Рои — избоботи Барън.
Бен Рои се размърда в стола си.
— По всяка вероятност тази древна мина се намира някъде насред Източната пустиня в Египет. Неотдавна дъщерна фирма на „Барън“, „Проспекто Иджипт“, е провела проучвания за полезни изкопаеми в същия район.
Юристката попита какво общо има това с разследването на убийство в Йерусалим, но Барън отново й махна да млъкне.
— Бихте ли ми разказали за „Проспекто“? — попита Бен Рои.
— Мики?
Барън кимна на лъскав млад мъж с грижливо оформени бакенбарди и масивен дизайнерски часовник.
— Те бяха малка дъщерна фирма — обясни мъжът. Гласът му беше отмерен и прецизен като външния му вид. — Поеха двугодишен лиценз за проучване в централните планини край Червено море. След като лицензът изтече, компанията бе закрита.
В общи линии същото, което му беше казал Зиски.
— Като отделен субект ли беше управлявана компанията? — попита Бен Рои.
Не, отвърна мъжът, била управлявана директно от Хюстън, с филиал в Кайро.
— Открихте ли нещо?
Няколко малки залежи на изумруди. Много лошо качество, не си заслужавали разработките. Както и две фосфатни находища, но също прекалено малки, за да представляват интерес.
— И пясък и камъни в изобилие.
— И никакво злато?
— Никакво злато.
— Нито пък лабиринти — обади се другият служител, предизвиквайки вълна от смях. Бен Рои също се усмихна и продължи:
— Доколкото разбирам, добивът на злато е свързан с отделянето на значителни количества токсични отпадъци.
Юристите отново подскочиха, но Барън им махна да мълчат. Бен Рои се запита защо изобщо ги е повикал. Старецът вдигна кислородната си маска и направи няколко дълбоки хрипливи вдишвания, без да откъсва поглед от детектива. После остави маската и се облегна назад.
— Трябва да си призная, господин Бен Рои — изхърка той, — че нито аз, нито колегите ми разбираме как точно информацията за техническите подробности около добива на злато може да ви помогне в разкриването на едно убийство. Но ако приемем, че подобно нещо ще ви помогне, и тъй като винаги сме се радвали на чудесни отношения с Израел, с радост ще споделя с вас моите петдесет години опит в тази индустрия.
Не звучеше особено радостно, но Бен Рои предпочете да не задълбава.
— И тъй, в отговор на въпроса ви: да, добивът на злато наистина е свързан със значителни количества токсични отпадъци. Процесът по овладяването им се е подобрил през годините, но както и да я погледнете, работата ни си остава мръсна. Винаги е била и винаги ще бъде. Подобно на всички красиви неща, златото си има и неприятна страна.
— Арсеникът част ли е от тази неприятна страна?
Наблюдаваше внимателно каква ще бъде реакцията на Барън. Такава нямаше.
— Може да бъде — отвърна старецът. — Основният отпадъчен продукт е цианидът, но ако златото се добива от арсенопирит, тогава ще се отделят и големи количества арсеник. Което в дългосрочен план е по-опасно, тъй като разпадът на арсеника е много по-бавен от този на цианида. Желаете ли да навляза в повече подробности?
Нещо в тона му сякаш предизвикваше Бен Рои да отговори утвърдително. Той не го направи, не му се слушаше лекция по химия. След събитията от деня умората започваше да се трупа и затова предпочиташе да покрие колкото се може повече теми, докато умът му е все още бистър. Отново промени подхода.
— Според вестникарската статия, за която споменах, отпадъците от мината ви в Румъния се извозват обратно в Съединените щати.
Барън го изгледа.
— Точно така — отвърна той след кратка пауза.
— С отпадъците от всички мини ли правите така?
Въпросът бе посрещнат с пренебрежително изсумтяване.
— Как ли пък не. Отпадъците от другите ни разработки се съхраняват на място. Разбира се, съгласно законите на страната, в която се намира обектът. Нагърбихме се с това в Дръгеш само защото условието за получаването на концесията беше такова. Ужасно скъпо условие, между другото, предвид разходите за превоза, неутрализирането и депонирането им. Но пък залежите са толкова богати, че можем да си позволим цената. Четирийсет милиона унции злато при концентрация от трийсет и пет грама на тон — повярвайте, господин Бен Рои, в нашия бизнес това е истинска златна мина.