Бен Рои призна, че отговаря.
— Добре. Споменете ли още веднъж семейството ми, разговорът приключва. Кариерата ви също би приключила, ако зависеше от мен. Ако обичаш, ето тук, Стивън.
Последните думи бяха към фигура, появила се от лявата му страна. Нещо като прислужник или иконом, ако можеше да се съди по тъмната му униформа и почтителното поведение. Човекът остана в кадър само колкото да постави чаша вода пред стареца, след което отстъпи назад и изчезна. Барън вдигна чашата и отпи, а челото му се покри с гневни бръчки.
— Това ли е всичко? — измърмори той, а очите му надвиснаха над ръба на чашата като две огромни сини мухи. — Или имате още налудничави теории?
Бен Рои издържа погледа му. Нямаше да позволи да го заплашват. Искаше да покрие още някои неща — концесията за газ в Египет, а също и списъка компании, който му бе дала жената на име Дина. Усещаше, че времето му вече е изтекло, но пък подмятането за края на кариерата му го подразни. Затова реши да не опипва по краищата, а тръгна право напред.
— Господин Барън, имате ли представа защо „Немезида в действие“ смята, че компанията ви е убила Ривка Клайнберг?
Въпросът предизвика моментална и яростна реакция от страна на юристите, а работодателят им не ги спря. Бен Рои изчака бурята да отмине, без нито за миг да отклони вниманието си от лицето на Барън. Анализираше ефекта на думите си, както геолог анализира земетресение по записите на сеизмограф. Старецът беше ядосан, дума да няма, челюстта му бе издадена напред, мръщеше се заплашително. В същото време в очите му имаше нещо, което някак не се връзваше с цялостното му изражение. Трудно бе да се определи какво точно — макар образът да бе кристално ясен, това, че не присъстваше лично, правеше трудно интерпретирането на подобни дребни нюанси. Определено не беше страх. Нито пък вина. По-скоро предпазливост, сякаш коментарът не го изненада толкова, колкото бе изненадал останалите.
— Обяснете, сър — озъби се той.
— С удоволствие — отвърна Бен Рои. — Днес през деня бях заплашен с пистолет от Дина Леви, за която споменах по-рано. Имам основания да смятам, че тя е дъщеря на Ривка Клайнберг, а също и член на „Немезида в действие“.
Барън не каза нищо, само го гледаше свирепо. Странното несъответствие между лицето и погледа му си оставаше, сякаш физиономията отразяваше едно, а очите — съвсем друго.
— Предполагам, че сте чували за „Немезида в действие“.
Кислородната маска изпука в ръката на стареца.
— Разбира се, че съм чувал за тях. Само преди два дни пребиха мой служител в Кайро. Ако разполагате с описание на тази жена, искрено се надявам да го предоставите на компетентните власти.
— Аз съм компетентните власти — напомни му Бен Рои. — И описанието вече е пуснато в обръщение.
Изведнъж се почувства съвсем бодър, главата му се бе избистрила напълно.
— Четири дни преди да бъде убита — продължи той, — Ривка Клайнберг се е срещала с тази жена. Помолила „Немезида в действие“ да проникнат в компютърната система на компанията ви и да потърсят информация за златна мина в Египет и за пристанището Розета.
Замълча за момент, за да осъзнаят чутото, след което продължи:
— Дина Леви смята, че майка й е работила по материал, който би могъл да навреди на „Барън Корпорейшън“. Освен това е убедена — твърдо убедена, — че компанията, или някой свързан с нея е убил Клайнберг, за да не допусне публикуването на историята. Така че ще повторя въпроса си. Имате ли някаква представа защо тя мисли така?
Бяха го гледали лошо и преди — като израелски полицай в Йерусалим рядко му се случваше да мине ден, без някой да го изгледа лошо, — но нищо не можеше да се сравнява с погледа от конферентния екран. Злобата в него бе толкова интензивна, че дори юристите се смълчаха. Помещението сякаш се смали и останаха само той и Барън. Последва мълчание, нарушавано единствено от гневното стържещо дишане на стареца и от тропота на количка за рум сървис в коридора отвън. Накрая Барън бавно се облегна назад и масивното му туловище изпълни стола като поток втвърдяваща се магма.
— Мога много точно да ви кажа защо мисли така, господин Бен Рои — изхриптя той, сякаш гърлото му беше запушено с шкурка. — По абсолютно същата причина, поради която противниците на държавата Израел избират да мислят, че полицаите стрелят нарочно по арабски деца, а антисемитите — че евреите пият кръвта на новородени. Мисли така, защото тя и побърканите й приятели ни мразят. И то не защото сме направили нещо, не защото сме нарушили някакви закони, а заради онова, което символизираме. А ние символизираме триумфа на капитализма. Пари. За това става въпрос, господин Бен Рои. И аз нямам никакво намерение да се извинявам, че ги притежавам. Ние спазваме законите, плащаме си данъците, помагаме на какви ли не добри каузи, но в основата на всичко е, че правим пари. И те не могат да го понесат. Не могат да понесат факта, че спя добре през нощта и не се събуждам облян в студена пот от мисълта, че някакво шибано дърво е паднало насред Амазония. Те ни преследват вече близо седем години и нито веднъж не са успели да намерят доказателства за някакви провинения от наша страна. Така че изобщо не се изненадвам, че се опитват да ни припишат убийство. Изумен съм, че още не са ни лепнали и убийството на Кенеди.