Млъкна, мъчейки се отчаяно да си поеме дъх. Лицето му бе станало пурпурно, в ъгълчетата на устата му се появиха мехурчета слюнка. Отново лепна кислородната маска на лицето си, зениците му се разширяваха с всяко вдишване и се свиваха при издишването. Накрая свали маската и взе кърпичката, поднесена му отляво, вероятно от стоящия там прислужник.
— С радост бих отговорил на въпросите ви, господин Бен Рои — изръмжа той, бършейки устата си, — но тъй като изглежда се преместихме от света на политиката в този на клеветите и инсинуациите, нямам намерение да продължавам този разговор. Желая ви успех в откриването на убиеца, но съм длъжен да кажа, че според онова, което чух през последните двайсет минути, това едва ли ще стане в близко бъдеще. И ви уверявам, че ще споделя мнението си с вашите началници. Приятен ден, сър.
Той вдигна ръка, готов да прекъсне връзката, но Бен Рои го изпревари:
— Един последен въпрос, господин Барън.
Старецът се поколеба. Бен Рои също, тъй като не знаеше какъв точно ще бъде въпросът му. Може би трябваше отново да попита за Розета. Или да натисне по-силно темата за трафика на хора. Или пък да го предизвика със списъка египетски компании, който още се намираше сгънат в джоба му. Но вместо всичко това, незнайно защо, реши да играе по допирателната.
— Мислите ли, че „Немезида в действие“ е свързана по някакъв начин със смъртта на съпругата ви?
Преди два дни подобен страничен пас от страна на Дов Зиски бе сварил Генадий Кременко напълно неподготвен. Нямаше подобен късмет с Барън. Старецът го изгледа убийствено с изкривено от ярост лице, като се задъхваше. Накрая измърмори „Разкарайте го“, пресегна се напред и екранът угасна.
32.
Египет
Докато извеждаха Бен Рои от апартамента след срещата му с Натаниел Барън, Халифа започваше своята среща с Иман ел Бадри — жената, която преди осемдесет години била така брутално изнасилена от Самюел Пинскър.
Беше пристигнал в селото й преди повече от два часа и се надяваше, че по това време ще пътува обратно към Луксор или ще се е прибрал. Когато обаче спря пред къщата й — ниска кирпичена постройка с гълъбарник от едната страна и ревящо магаре някъде отзад, — се натъкна на дузина жени в черни роби, чакащи на опашка отпред. Сария му беше казал, че жертвата на Пинскър е нещо като свята фигура. Оказа се прав — жените чакаха да бъдат благословени от нея.
При други обстоятелства щеше да покаже значката си и да влезе направо. Инстинктът обаче му подсказа, че подобен груб подход няма да е подходящ. Обади се на Зейнаб да й каже, че ще се прибере по-късно от очакваното, нареди се на опашката и зачака реда си, като старателно избягваше погледите на жените, за да не ги смути. В тези затънтени райони подобни неща бяха много важни.
След два часа и половин кутия „Клеопатра“ женски глас извика последния от опашката. Халифа стана, изтръска панталоните си и приглади коса, макар да осъзнаваше, че жената, с която му предстои да се срещне, е сляпа и едва ли ще се развълнува от външния му вид. Мина през завесата от мъниста и влезе в къщата.
Интериорът нямаше нищо общо с помещението, в което Бен Рои току-що бе провел среща. Без електричество, без килими, без скъпи мебели. Халифа се озова в стая с пръстен под, голи кирпичени стени и опушен дървен таван. Вратата на отсрещната стена водеше към задната част на къщата; една-единствена газена лампа хвърляше мизерна светлина, без да пропъжда сенките от ъглите. В помещението имаше само прости дървени кушетки покрай стените. Отдясно на Халифа, скръстила крака и облегната на стената, седеше стара, подобна на кукла жена. Всичко, освен силно набръчканото й лице, беше покрито от джелаба суда, така че трудно можеше да се каже къде свършва тялото и къде започват сенките.