— Ще ти се обадя — извика той.
Отговор не последва. Не беше сигурен, но му се стори, че чува задавени ридания.
39.
Лабиринтът
— Салаам!
Гласът му отекна. Като че ли се намираше в някаква голяма пещера или зала. Като онези, през които бе минал, докато вървеше през основната галерия. Наведе глава и се опита да си спомни нещо подобно от схемите на Самюел Пинскър. Не успя. Направи няколко крачки напред, протегнал ръце като слепец, след което се върна. Бръкна в джоба си, извади носната си кърпа и я постла на пода до ръба на шахтата. Когато се беше изкачил, беше с лице към галерията и затова постави кърпата от същата страна на шахтата. В тунела благодарение на стените му бе лесно да следи къде се намира по отношение на главната ос на мината. Тук обаче нямаше подобни ориентири и щеше да е много по-трудно. Кърпата поне щеше да играе ролята на някаква отправна точка.
Потупа плата, за да се увери, че я е поставил на правилното място. После се изправи и тръгна напред, като движеше ръце в тъмното и следваше посоката на прохода долу, обратно към основната галерия.
След двайсет крачки стигна до скала.
Опипа я нагоре и надолу, тръгна надясно. Стените бяха плътни. Той започна да се придвижва бавно по периметъра на залата, пещерата, или в каквото се намираше. Мракът бе толкова пълен, че само след няколко стъпки изгуби представа къде се намира спрямо отвора на шахтата.
Стълба.
Опипа я. Вертикални пръти, стъпала, кожени връзки. Здрави, доколкото можеше да прецени. Изпробва най-долното стъпало. Издържа. Започна да се катери — внимателно, стъпало след стъпало. На шестото откри голям отвор в стената. Също като онези, които бе видял в залата при входа на мината.
— Салаам!
Ехо. Друг тунел. Изход. Но в каква посока? И само един ли беше, или имаше и други?
Спусна се долу. Продължи надясно покрай стената и накрая отново стигна купчината камъни. Нямаше други отвори на тази височина. Нямаше и ъгли, което означаваше, че помещението е приблизително кръгло. Върна се пипнешком до стълбата. Застана на четири крака и запълзя през залата, по права линия, доколкото можеше, като опипваше настрани в търсене на отвора на шахтата. След около две минути се натъкна на стена. По дяволите! Беше го пропуснал! Стана, върна се отново при стълбата, коленичи и пак залази, но леко наляво. Този път намери отвора. Кърпата беше от другата страна, което означаваше, че тунелът се отдалечава от главната галерия. Повтори упражнението, за да се увери, че се ориентира правилно, след което се върна при стълбата. Свали обувката си и я постави до стената, за да отбележи мястото на стълбата. Ситуацията щеше да е комична, ако не бе толкова отчаяна. След това, куцукайки на бос крак, започна да мести стълбата покрай стената, като се качваше и слизаше, търсейки други отвори. Нямаше. Или поне не успя да ги открие. Направи пълна обиколка, стигна до обувката си и я обу. Решението бе взето вместо него. Изкачи се по стълбата, пъхна се в тунела и тръгна напред, като размахваше ръце и вървеше с приведена глава, за да не я удря в тавана.
Измина двайсетина метра. Или може би повече или по-малко — намираше се в подземен свят, където всичко бе безнадеждно смътно и неопределено. Тук таванът стана по-висок и той вече можеше да се изправи. След още двайсетина метра тунелът се разделяше. Лявото разклонение се спускаше надолу, дясното тръгваше нагоре. Избра левия проход, като се постара да запомни разклонението, ако му се наложи да се върне. Спусна се, стигна до стъпала, които го поведоха отново нагоре, и стигна на нещо като кръстопът с други тунели, които водеха наляво и надясно. Отново тръгна наляво. По преценката му сега се движеше приблизително успоредно на основната галерия, макар че се намираше доста над нея. Новият тунел вървеше право напред, след което рязко се спускаше и завиваше обратно, така че според изчисленията му (а с всяка стъпка тези изчисления ставаха все по-несигурни) сега навлизаше още повече в мината, вместо да се движи към изхода. От дясната му страна започваше друг тунел. Тръгна по него и стигна до някакво помещение с колони. На всяка стена имаше отвори. И още проходи, още решения, още усложнения, още неясноти.
— Господи, помогни ми — задавено промълви той. — Моля те, Господи, помогни ми. Моля те. Моля те.
Мракът и тишината бяха пълни. Лабиринтът се увиваше около него, стискайки го в безжалостната си прегръдка.