— Аллах, защити ме — промърмори то. — Велики Аллах, пази ме от него.
За момент се уплаши, че са го чули, защото чудовището пристъпи напред и се загледа право в храста, наклонило глава, сякаш се ослушва. Секундите се заточиха като в кошмар. Накрая мъжът се изсмя дрезгаво — звук, подобен на хриповете на задъхано псе — и отиде при мотоциклета. Жертвата му се изправи, като продължаваше да хлипа, макар и по-тихо.
Когато стигна мотора, мъжът извади бутилка от джоба на палтото си, махна тапата със зъби и отпи. Оригна се и отпи отново, после прибра бутилката в единия си джоб и извади нещо от другия. Момчето различи някакви ремъци и катарами и реши, че е мотоциклетистка шапка. Вместо да сложи нещото на главата си, мъжът го тръсна, изтупа и го нахлузи на лицето си, като го закопча отзад с ремъците. Беше маска от кожа, която го покриваше от челото до брадичката, с дупки за очите и устата. Маската изглеждаше дори още по-ужасна от отвратителната гледка, която трябваше да скрива, и момчето отново изпъшка от ужас. Мъжът пак погледна право към него. И бялото на очите се раздвижи зад кожата, сякаш надзърташе от някаква пещера. След това той се обърна, хвана кормилото на мотора и постави крак на педала.
— Няма да казваш на никого за това — каза той на момичето на арабски. — Разбра ли? На никого. Това е нашата тайна.
Натисна с крак и двигателят изрева. Даде газ няколко пъти, след това се наведе назад и затършува в торбата на багажника. Извади нещо като пакет или малка книга и се върна при момичето. Хвана дрехата й и напъха предмета в гънките на черната материя. После — за най-голям ужас на момчето — сложи длан на тила на Иман и придърпа лицето й към своето. Тя замята глава и като че изпъшка от отвращение при допира на кожената маска. После мъжът я пусна и се върна при мотора. Вдигна стъпенката, сложи си очилата, яхна машината и с едно последно „Нашата малка тайна!“ превключи на скорост и потегли с рев, за да изчезне в облака прах.
Момчето бе така ужасено, че изминаха няколко минути, преди да посмее да помръдне. Изправи се едва след като ръмженето на мотора заглъхна напълно и отново се възцари тишина. Момичето беше намерило забрадката си и покриваше косата си, като си мърмореше нещо и издаваше странни звуци, които момчето би взело за смях, ако не беше видяло какво й бе сторено. Искаше му се да отиде при нея и да й каже, че всичко е наред, че изпитанието е свършило, но усещаше, че така само ще я посрами още повече. Затова остана на място и загледа как тя намери пипнешком пръчката си и си тръгна, отдалечавайки се от реката. Измина петдесет метра, после спря внезапно и се обърна, загледана право в него.
— Салаам — извика тя, като придържаше дрехата си със свободната си ръка. — Има ли някой?
Момчето затаи дъх. Иман повика отново, взирайки се със слепите си очи, но накрая продължи по пътя си. Момчето я изчака да се скрие зад завоя и тръстиките, върна се в горичката, намери пътеката покрай Нил и се затича презглава, забравил за въдицата си. Знаеше какво трябва да се направи.
Със своя едноцилиндров двигател с обем 488 кубика и тройна предавка „Стърми Арчър“, „Роял Енфилд“ модел, можеше да развива над сто километра в час. По асфалтовите магистрали на Европа мъжът беше вдигал почти сто и десет, но в Египет, където дори най-добрите пътища представляваха изровени коловози, рядко му се случваше да се движи с повече от петдесет. Тази нощ обаче беше различна. Специална. Алкохолът и еуфорията бяха размътили разсъдъка му и той летеше със седемдесет сред захарната тръстика и царевицата. Нил се беше скрил някъде отдясно, а Тиванският масив се извисяваше от лявата му страна. Мъжът често отпиваше от бутилката уиски и си пееше монотонно фалшиво една и съща песен.
Повечето селца по западния бряг бяха пусти, местните фелахи отдавна си бяха легнали и кирпичените им домове бяха тъмни и притихнали като гробници. Единствено в Есба имаше някакви признаци на живот. По-рано там бе имало мулид и навън още се мотаеха хора — двама старци седяха на пейка и пушеха шиша, група деца замеряха камила с камъни, продавач на сладки тикаше празната количка към дома си. Всички се обърнаха при рева на мотора и изгледаха подозрително ездача му. Продавачът на сладки извика нещо, а едно от децата докосна с показалци челото си, правейки знака на ал шайтан, дявола. Мъжът не им обърна внимание — беше свикнал с подобни обиди — и продължи нататък, сподирян от глутница кучета.