— Липсва ми — тихо рече той. — Али. Толкова го обичах.
— Обичаш го — поправи го тя и се притисна към него. — Той е тук. Винаги ще бъде тук.
Халифа кимна.
— Добре сме, нали?
— Разбира се, че сме добре. Ние сме отбор Халифа.
Той се усмихна и се обърна да я целуне, но беше прекъснат от движение зад тях — Бата и Юсуф идваха. Задоволи се само да духне шеговито в ухото й. Децата седнаха при тях върху стената и всички се хванаха за ръце. Отново замълчаха; никой не изпитваше нужда да говори, просто бяха щастливи, че са заедно. Със семейството. После Юсуф вдигна ръка и посочи.
— Виж, тате. Някой е пуснал хвърчило.
Над скупчените покриви на Стария град мъничък червен триъгълник трептеше и танцуваше на вятъра. Погледаха го известно време. И запяха в един глас.
Преводът беше толкова нелеп, че успяха да изпеят само половин куплет, преди и четиримата да избухнат в смях.